Една българска майка написа потресаващо писмо до цяла България: От сърце и на колене ви моля за помощ...

---

Казвам се Малина Тодорова Юрукова от град Златица, Софийска област. Майка съм на дете с ДЦП – спастична диплегия. Много мислих преди да Ви пиша, но съм принудена да търся съдействие и помощ. Години наред вече се боря с институции и бюрокрация, по проблеми, свързани с лечението на дъщеря ми. Тя се казва Теодора Тодорова Юрукова – 16 години, но всички я наричаме Теди. Единственото, което искам, е да се направят оставащите три ортопедични операции, да й се подсигури рехабилитация.

Ето и нейната история:

Теди се роди преждевременно с 45 дни на 09.09.1998 г. в гр. Пирдоп. Веднага след раждането я откараха в София с кувиоз, поради недостатъчно тегло. След около два месеца си я взехме в Златица. След 6-7 –мия месец забелязах, че нещо не е наред с развитието й. Освен Теодора имам още 4 деца - Тодор на 23г., който вече се е изучил и работи; Румениге на 22 г. – работи в София и Румениге и учи Приложна геофизика в МГУ-София; Ива на 21 г., която работи и едновременно учи икономика в УНСС. Всичките ми деца помагат за Теди. Най-малка е Олимпия. Тя е на 9 г., ученичка във трети клас, също отличничка. Таткото също се казва Тодор – на 51г., работи като автобусен шофьор в София повече от 12 години.

Първата ни консултация беше в Института по педиатрия преди 13 г. Ходили сме къде ли не. През 2002 г. се добрах до клиниката на д-р Чавдаров в София, ж.к. „Красна поляна“. Той прегледа Теди, назначи лечение. По НЗОК и се полагат 10 процедури за рехабилитация месечно, а останалото си плащаш сам. Цените са доста високи. В началото ходихме точно 5 дни и парите ни свършиха. Започнах да пиша до институции и фирми, да моля за помощ, открихме дарителска сметка. Бяхме събрали с помощта на „Зов за помощ” по Канал 1 известна сума, но бързо се изчерпа. Отново спряхме лечението за неограничен период. Продължавахме го, щом имахме пари и пак го спирахме. Ако Теди не е на рехабилитация, си стои вкъщи. Изкарваме я само на двора, за да не се разпадне инвалидната количка.

В края на 2005 г. направихме на Теди две операции на ахилесовите сухожилия в Горна Баня.

Необходимо е да се направят още три операции. След това трябва да се прави непрекъсната рехабилитация, а всичко се плаща - процедури, път, храна и др. В годините многократно сме били без ток за по 3-4-6 или повече месеца, но това го преодоляхме. По лични карти аз, таткото и Теди сме софийски жители повече от 10 г., защото децата, които са софийски жители, се приемат за лечение в клиниката на д-р Чавдаров с предимство. Дори и да имаш пари, ако си от провинцията чакаш. Във всичките епикризи на Теди е отбелязано, че е необходима ежедневна рехабилитация.

Последно сме били на такава през лятото на 2010 г. Оттогава не сме мърдали от вкъщи. Двадесет дневен курс на лечение в зависимост от процедурите, струва 1800 лв.. Тук не влизат разходи за памперси, храна, лекарства и други. Години наред пътувахме ежедневно Златица – София и обратно, тъй като транспортната фирма, която обслужваше нашата линия, ни бяха дали карта за безплатно пътуване. Но фирмата вече е друга и нямаме такава привилегия. Сегашната цена на билета до София е 9,50 лв. Ако пътуваме ежедневно, само за път ще отиват по 38 лв. Вече не помня от колко годни не сме й правили ортопедичн обувки, ходилата й се изкривиха. Купувам стандартни обувки, защото все пак не мога да я извеждам боса. Самата аз съм 42кг. , а Теди е между 36 – 40 кг. От носене и вдигане по ръцете си имам бучки колкото орех, но не се отказвам. Безкрайно съм доволна и благодарна на лекарите в кв. „Красна поляна“ за това, което през годините направиха за Теди. От почти неподвижно и неговорещо 4-годишно детенце до сега разликата е фрапираща. Теди лази, говори, с наша помощ прави крачки на разстояния от 5 – 10 м. Но нямаме никаква финансова възможност за операциите, последващата рехабилитация, нова количка и всичко останало. Ако успеем да направим операциите, лекарите ми казаха, че впоследствие с проходилка или друго помощно средство Теди ще може да се придвижва. Но дори и проходилка не можем да купим. Пиша и плача, и се ядосвам на безсилието си да помогна на собственото си дете.

Теди учи в СОУ „Св. Паисиий Хилендарски” в Златица в 8 клас. Училището е с две сгради – стара и нов корпус. Ние имаме достъп само до старата сграда на първия етаж, където е кабинетът на ресурсната и учителка. На същия първи етаж по програма от ЕС оборудваха прекрасен кабинет за физиотерапия. Посещаваме го, за съжаление, един път седмично за по 40 минути. Два пъти седмично с нея работи ресурсен учител и един път логопед. Теди обича много децата от класа си, но ги вижда изключително рядко, 2-3 пъти в годината. Моля да се има предвид, че обучението й е по специализирана програма, съобразена с нуждите и със здравословното й състояние. Не влизаме в часовете с класа й, тъй като те са на 2 етаж, а ние до там нямаме достъп. На ръце я пренасям от кабинет на кабинет. Ходи на училище два пъти седмично, във вторник и петък за по два-три часа. Това е благодарение на добрата воля на кмета на община Златица инж. Магдалена Иванова, която е наредила училищният автобус да идва до вкъщи да ни взима и след това да ни връща обратно.

От сърце и на колене Ви моля за Вашата помощ, колкото и нескромно да звучи. Нуждаем се от финансови средства за операциите и рехабилитация на нашето слънце. Мога да предоставя медицински документи на Теди, ако някой пожелае да се запознае с медицинската й документация.

Не ме е срам да призная, че ние сме семейство - абсурд, което живее на кредит. От известно време ми е трудно да купувам дори необходимите й памперси и лекарства, тъй като договорът ми като личен асистент изтече в края на миналата година. Отчаяна съм. От месец март 2013 г. Теди има и психологични проблеми, свързани със самото й заболяване и навлизането в пубертета. Миналата пролет най-малко два пъти седмично се е налагало да викам Бърза помощ за нея.

Всяка сутрин, когато се събуди Теди, пита първо кога ще иде на училище, след това иска да ходи в клиниката в „Красна поляна“, не е забравила за нея, въпреки че минаха почти 4 години от последното ни посещение там. Операциите и рехабилитацията са пълен мираж.

Искам да работя, но няма как. Мечтата ми е да се направят операциите, да се ходи на рехабилитация в „Красна поляна“. Помощи не получавам, не ми се полагали, тъй като съпругът ми работи. Дори една от интеграционните добовки, които получаваше Теди на стойност 10лв., вече е спряна, тъй като е навършила 16 г. Вече получава само 22 лв., вместо 32 лв. За пореден път, съм принудена да търся съдействие и помощ от фирми и медии. Институциите са абдикирали, не мога да правя вкъщи рехабилитация на Теди, нямаме така наречения специален дюшек – за гимнастика и други помощни средства. Ортопедичните й обувки струват 250 лв., но дори и това не можем да й осигурим, ходилата и пръстите й са вече много изкривени. Теди се нуждае от специални образователни материали за занимания у дома, но няма. Редим копчета, бобчета, връзваме конци или каквото друго измисля. Не знам как да й обясня, че сме бедни, но иначе граждани на държава - член на ЕС. Също така моля и разчитам на Вашето съдействие, ако някой има излишна кола – комби или мини ВАН, за да се събира количката, да ни я предостави, няма да можем на един път да я платим, но на няколко пъти ще се справим. Без кола сме с вързани ръце. Моля да не бъда разбрана погрешно и с риск да прозвуча нахално, но аз разчитам на благородството и човеколюбието на хората, а не на институциите. Сещат се само по празници и избори да си правят пиар на техен гръб и идея си нямат какво е ежедневието на едно семейство без финансови възможности с такова дете. Но ние я обичаме, такава, каквато е и я приемаме за равна на нас.

Още веднъж моля, добри хора, дайте шанс на детето ми, да води нормален живот.

Не ме е срам да Ви поканя, къщата ни е скромна, но е винаги отворена за добронамерени хора. Надявам се да дойдете, не защото търсим показност, просто сме в нужда, а Вие ще прецените на място.

Благодаря предварително за вниманието, което ще отделите на писмото ми и за търпението, докато го четете.

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.