През април у нас пристига група учени от Католическия университет на Ватикана, за да видят на място археологическия обект

С близо 5,4 млн. лв., получени от европейската програма „Регионално развитие“, община Бяла ще превърне най-голямата си археологическа ценност едновременно в исторически и в туристически обект от национално значение. Такава е амбицията на проекта, с който трябва да се съхранят и експонират античното селище и късноантичната крепост на нос Свети Атанас. Начинанието стартира само след два, но затова пък доста успешни сезона на археологически изследвания, разказа кметът на Бяла Анастас Трендафилов. В този период обаче са разкрити достатъчно находки, които оправдават изразходването на споменатите средства. В атракция за туристите, търсещи в България нещо повече от евтина бира и плажни флиртове, ще бъдат превърнати три антични сгради - базилика, баптистерий и винарна. Съществува теория, че населеното място при нос Свети Атанас е бил сериозен стратегически търговски център, наречен Лариса. Кметът на Бяла заяви, че лично той вярва в това, защото преведено от гръцки, името означава „чайка“, а именно това е и българското име на местността.

Варненските археолози обаче са по-скептични относно този факт, както и доста предпазливи относно бъдещето на проекта. Валери Йотов, който е водещият специалист по разкопките край нос Св. Атанас, дори призна, че изпитва известен страх, защото не само в български, а и в световен мащаб има случаи, в които консервацията и реставрацията на археологически паметници се е оказвала неуспешна. Той обаче изрази оптимизъм, че този път всичко ще бъде изпълнено на много високо ниво.

Градът иска да пази маса от „императорски“ мрамор

Може би най-впечатляващият артефакт, открит при разкопките край Бяла, е мраморна олтарна маса от V в. Тя е изработена от много скъп камък, който в онази епоха е украсявал дворци на владетели. Предметът, който показва, че селището при нос Св. Атанас не е било обикновено провинциално село, а по-скоро духовен център, обаче е бил унищожен и раздробен на парчета. Олтарната маса е била погребана в буквалния смисъл, защото мястото й в християнските ритуали й дава статут на светиня. Археолозите са открили още и стенописи, златни предмети и монети. Община Бяла е решена да създаде всички условия, вкл. и да построи музей, но да не позволи находките, намерени на нейна територия, да украсят експозициите на историческите такива във Варна или в София, заяви кметът Анастас Трендафилов.

Ватиканът праща специалисти по ранно християнство

Находките край Бяла вече са обект на интерес от специалистите не само у нас, но и в чужбина. Варненският археолог Александър Минчев съобщи, че през април у нас пристига група от италиански учени от Католическия университет на Ватикана, за да се запознаят с археологическия обект. Те са специалисти по ранно християнство, а религиозните сгради са именно от този период. От община Бяла заявиха също, че интересът към разкопките от страна на туристите и в момента не е никак малък. Посещенията обаче със сигурност се очакват да станат много повече и много по-доходоносни за града след две години, когато трябва да приключи проектът.

Туристите ще виждат каква е била древната базилика

Голяма част от европейските средства ще бъдат инвестирани в строителни и архитектурни дейности, вкл. и в построяването на път до историческите обекти. Укрепването и обезопасяването на древните руини също ще отнемат доста работа. Самите останки от античните постройки пък буквално ще оживеят пред чужденците, защото за да стане атракцията по-голяма, на мястото ще бъдат използвани уникални визуализации. Някои от тях ще са с мащаб 30х8 метра и чрез тях всеки ще може не да си представи, а да види какво са представлявали сградите. Интересно е да се знае, че стените на раннохристиянската църква край Бяла са издигнати, както в много други случаи, на основата на езически храмове. Вероятно и елементи от този по-ранен период също ще намерят място в бъдещата експозиция.