Джуджи: Синът ми падна от 6-ия етаж, не се е опитвал да се самоубие!

04/04/2015, 20:03

Деляна Маринова - Джуджи е най-одумваният участник в тазгодишния сезон на шоуто „Като две капки вода”. Тв водещата влиза за първи път в такава ситуация и не остана скрит фактът, че характерната й усмивка бе поизместена от голямо притеснение още от самото начало. Три поредни лайфа Джуджи търпи критика от журито във формата. „Капките” пък се явяват глътката въздух за блондинката след тежък период в личен план. Припомняме, че в края на миналата година синът й Константин претърпя жесток инцидент, падайки от 6-ия етаж! Оцеляването му е истинско чудо!В откровен разговор за "ШОУ" Джуджи повдига завесата за перипетиите и съдбовните срещи в личния си живот. Дълги години тя е личен асистент на Владимир Грашнов – от 1991 г. до смъртта му /през 2001-ва/. Бизнесменът и съпругата му Лора Виденлиева стават и кумове на сватбата на Деляна Маринова и съпруга й Константин. И до ден-днешен Джуджи не говори за Владимир Грашнов в минало време, пише блиц.

- Предизвикателството „Като две капки вода” как точно нахлу в живота ти като предложение и беше ли подготвена за него?
- Всъщност това предложение дойде в живота ми след доста тежък период в личен план. Дойде буквално като една капка или глътка въздух за мен – с цялата положителна емоция, която носи участието в това предаване. Дойде съвсем случайно. Видяхме се с Дони на един рожден ден на наш колега и там той ми предложи да участвам в шоуто. След което направихме и прослушване. След това и Маги Халваджиян трябваше да одобри, както и телевизията. Така се случиха нещата, съвсем не съм ги очаквала, ако трябва да бъда честна с теб. Не съм предполагала, че ще поканят точно мен. Но телевизията винаги е била голямата ми любов, голямата ми страст, всичко онова, което съм мечтала да правя. И сега го правя с голямо удоволствие.

- Казваш „тежък личен период” – за какво по-конкретно говориш?
- Имах проблем със сина ми – имаше инцидент миналата година с него, за който вероятно си чувала. Ситуацията отмина, но стресът, въпреки всичко, продължи по-дълго. Човек постоянно преживява, което по един или друг начин му пречи, му вреди. Винаги след една буря обаче идва слънце – и общо взето „Капките” в момента са слънцето след бурята, която преживях. Тук емоцията е изцяло положителна. А това наистина носи много радост, зарежда те, дава ти само хубави неща.

- Как гледаш на критичните бележки от страна на журито от самото начало на формата към себе си? Като може би най-сериозна неотстъпчивост в позицията си демонстрира Маги Халваджиян…
- Мисля, че оценките на журито към мен са абсолютно адекватни, предвид моето представяне. Аз по принцип не съм актриса, нито съм певица, а телевизионна водеща. В този смисъл нямам подготовката, която имат останалите участници – хората, които са актьори или певци; които многократно са излизали на сцената, сред публика. Работата в студиото, пред камерите, е съвсем, съвсем различна от това да се покажеш на голяма сцена, пред толкова много хора и на живо. Несравнимо е! Но аз съм доста упорит човек и на мен ще ми костват много усилия. И все пак си мисля, че когато човек положи усилия, резултатите в един момент идват. И действително – на третия лайф ми се получи малко по-добре, отколкото на предходните два. А и в първите два лайфа в мен имаше голяма доза притеснение, което е съвсем нормално. При мен беше малко повече, но при мен нещата винаги са малко повече като емоция.

- Ти сподели в началото, че си силна в караоке изпълненията, това обаче съвсем не кореспондира с всички компоненти, които съставят ситуацията на сцената на „Като две капки вода”…
- О, разбира се, че е така! Двете нямат нищо общо. Едно е да си пееш с приятели в караоке, съвсем друго да излезеш на голяма сцена. Аз споделих само какъв ми е опитът в пеенето (смее се), а той е този.

- А как се отнасяш към писанията в интернет, по форумите за твоите изпълнения? Сред тях има и доста негативно настроени, наред с позитивните…

- Да ти кажа, мен такива писания

изобщо не ме засягат

защото хора, които нито ме знаят, нито ме познават - мнението им няма как да ме докосне или да ме обиди. За мен е важно мнението на близките ми хора, а оттам-нататък всеки може да си пише, каквото пожелае. А и във форумите не всичко е отрицателно, има и положителни приказки. Това са неизбежни неща, приела съм го. На екран съм вече 7 години и съм чувала, и чела какво ли не за себе си. Това изобщо не ми се отразява!

- След изпълнението ти на песента на Ванеса Паради по-наблюдателните уловиха една първична реакция от страна на журиращия Фънки, който изпсува така, че да се чуе... Какво мислиш за това?
- Ами аз го прочетох това след това, но докато бях на сцената, лично аз не го чух това от него. Може и да го е казал. Всеки има право да си изразява по различен начин мнението, пак ти казвам – аз оценките на журито не ги приемам като лични, това са оценки в едно шоу. Плюс това, когато един човек има реална представа за себе си – очевидно, когато не си се представил добре, няма как да очакваш да ти викат, че си най-прекрасният. Това ще бъде нелепо и смешно! То всъщност това би било обидното – да си кофти, пък да ти викат „Браво, супер си!” - някак си не бих го приела. Но, наистина, не приемам като лично отношение оценките на журито. Това си е едно шоу, има си класиране, а и мен изобщо не ме интересува на първо място ли съм, на последно ли съм, по средата ли съм. За мен това е една изключително приятна емоция. Приятно ми е да съм на една сцена с такива утвърдени актьори и певци, каквито са останалите участници в шоуто – за мен ето това е постижение – фактът, че са ме поканили да участвам заедно с такива хора. И ми е абсолютно достатъчно. Естествено, не може да се очаква от мен, че ще бъда по-добра, например от един Филип Аврамов, който е великолепен актьор. Разбираш ли, просто е нелепо да се сравнявам с такива хора! Аз мога само да се уча от останалите, и ще се науча, предполагам, защото има и доста време до края на шоуто.

- Преди да дадеш телевизионното интервю пред Мон Дьо, той каза следното изречение наместо анонс: „Зад лицето на тази привидно винаги усмихната жена, всъщност се крият тъжни очи”…
- Ами понякога да… Само глупаците са вечно усмихнати, защото тях, както се казва, нищо не може да ги събори. И

аз имам своите тежки моменти

своите трудности, както и всеки друг човек. Въпросът е как се отнася човек към тези трудни моменти в живота си. Аз, например, дори и най-големите си проблеми посрещам от добрата им страна. Опитвам се поне винаги да търся доброто в една ситуация – а когато търсиш доброто, в крайна сметка го намираш, няма начин да не се получи. Животът е прекрасно нещо – случват ми се хубави неща непрекъснато, понякога ми се случват и лоши, но хубавите са повече. Реализирам си всичките мечти. Така че продължавам да мечтая и да вървя напред!

- Може би говориш за трудните моменти, след които човек получава някакъв урок. Защото за ситуацията със стреса, който получаваш като следствие на инцидента със сина ти, ти споделяш, че не си я посрещнала със сълзи или моментен срив в първия момент, щом си научила – нещо, което вероятно всеки би допуснал за такъв момент…
- Да, точно така, абсолютно правилно го формулира. И нищо, че звучи като клише, то точно затова е клише – защото е абсолютно вярно. И, да, наистина не се разплаках в първия момент, щом научих какво е станало със сина ми – исках да намеря положителното дори в този момент. И тогава просто си казах: ами, разбира се, няма какво да рева, случилото се – случило, не мога да променя нещата, но аз съм щастлива, защото синът ми е жив, синът ми няма да остане инвалид, ще ходи, ще бъде добре. И нямам причина да бъда тъжна и да плача. И точно това бе нещото, което преобърна момента за мен. Оттам-нататък аз се концентрирах върху това. Това ми помогна да преодолея бързо тази ситуация, защото има и хора, които в такива моменти тотално губят присъствие на духа. Не го допуснах, слава Богу!

- В онзи момент, когато синът ти е постъпил в ИСУЛ, лекарите са казали, че е истинско чудо това, че е оцелял след падане от 6-ия етаж! А теб на няколко пъти улавям, че казваш, че вярваш в чудесата…
- О, наистина е така! Аз самата вярвам много в чудесата, а когато вярваш, те ти се случват. Не знам как става… има Господ, може би има и ангели-хранители, не мога да ти обясня… Но е факт, че синът ми оцеля и нищо му няма – беше потрошен малко, има пирони, но до един месец ще му ги махнат. Но той се възстанови изключително бързо – защото това да паднеш от 6-ия етаж, смятай, не е шега работа… Ами това не е ли чудо?! - Абсолютно чудо е!

- Има нещо обаче, което забелязах в начина, по който отговаряше в телевизионното си интервю. През цялото време обясняваше как той се е подхлъзнал, след което става падането, а по съвсем друг начин звучи „направил е опит за самоубийство” – каквато формулировка и обикаля из медиите…?!
- Радвам се много, че ми задаваш този въпрос,

за да изясня това веднъж завинаги

Аз прочетох страшни глупости, след като бях дала въпросното интервю. Ето, ти си го гледала и си го разбрала от раз, не знам защо се получават тези неща… Истината е, че синът ми не се е опитвал да се самоубие. Момичето, при което е отивал, първо му е казало да отиде, след което, като го е направил, му е казала „не, сега не искам да се виждам с тебе”. Но той вижда, че прозорецът на балкона й е отворен и решава, че ще се прехвърли от единия прозорец на другия. Просто не е преценил ситуацията като хората. Решава да мине по едни кабели, те, естествено, се късат, и той пада. Това е просто тъп инцидент, а не самоубийство! Искам много да го изясним това нещо, защото е много грозно да се пишат такива неща, при това - за деца. За мен могат да пишат каквото си искат, но като става въпрос за деца, е много грозно!

- Ако човек не е гледал въпросното интервю обаче, би си помислил, че младите хора често правят подобни залитания в емоциите при несподелени чувства…
- Но не и в неговия случай. Просто е бил ядосан, че е извикан, пък след като е отишъл, му казват „гледай си работата, разкарай се”. Това е – и решава, че може би ще успее да се прехвърли от единия прозорец на другия. Това е грешка на младостта, както се вика, защото когато си на 18 години, трудно преценяваш някои ситуации, особено и в момент на афект.

Но такива самоубийства – глупости!

- и наистина се радвам, че ме питаш за това нещо, за да го изясним най-накрая. Не ми е приятно, защото не отговаря на истината, а и касае синът ми – пак ти казвам, ако беше нещо за мен, нямаше и да обърна внимание.

- Каза, че скоро ще му махат пироните, но как се чувства психически след цялата тази ситуация, как я осмисля?
- Ами той си даде реално сметка, че не си струва заради кофти момиче да изпадаш в такива ситуации, защото не винаги ще можеш да разчиташ на късмета си. Но кой не се е влюбвал? Кой не е правил глупости от любов? Понякога, знаеш, цели войни са се палели заради това… Радвам се, че всичко мина и замина по най-безболезнения начин за цялото ни семейство. Синът ми си направи своите изводи – това беше неговият урок, който си го научи по трудния начин, но това е положението. Сега ще му махнат пироните и с това ще се приключи всичко.

- Пак са твои думи това, че винаги си усещала, че има някой, който бди над теб, над близките ти хора, помага ви по някакъв начин. Поводът да изречеш тези думи бе тежък автоинцидент, който е станал преди години…
- Факт е, наистина – и ето, дори в тази ситуация това абсолютно се доказва, че е така. Вярвам, че има кой да бди над нас! Преди 12-13 години имахме действително един много тежък автоинцидент. Бяхме със сина ми в колата. Той беше малък тогава, карах го към училище. Катастрофирахме, след като се сблъскахме челно с ТИР – и тогава също ни докосна това чудо! Аз имах само счупен глезен, пък на него абсолютно нищо му нямаше! Може би наистина Господ ни пази, не мога по друг начин да си го обясня…

- Каква беше по-конкретно ситуацията?
- Аз шофирах, когато отзад ни бутна друг автомобил, а пътят беше заледен – и когато натиснах спирачката, колата се завъртя, стана неуправляема

и се заби челно в камиона

- Знам, че не говориш за Владимир Грашнов в минало време никога…
- Да, защото всичко онова, което съм научила от него през годините, си е останало в мен, в съзнанието ми – така че този човек, дори и да си е отишъл физически, продължава да присъства в мислите ти, и в сърцето ти, и той всъщност не си е отишъл. Защо да говориш за него в минало време?!… Така е и с повечето близки хора, които са ни напуснали.

- Вашата първа среща се е оказала определяща, дори съдбовна – защото Грашнов, без да те познава изобщо, ти предлага един ден, когато се омъжиш, да бъде твой кум! Но в първия момент при такива думи от съвършено непознат човек всяко съзнание ще изпадне в малък шок от чутото!...
- И точно така стана след това! (смее се) Срещата наистина се оказа такава. Не мога да скрия - беше странно, чудновато за мен, но факт. Съдбовна среща – от онези, които помниш цял живот след това! Такива има, въпреки че не всеки им обръща внимание, не всеки ги разчита и вижда, въпреки че след това коренно са променили живота му. Така ми се случи и на мен с Владо Грашнов и съпругата му Лора. Работихме толкова дълги години заедно, те ми станаха кумове, после аз продължих дълго време да работя и с Лора, а сега сме си близки, до ден-днешен. Няма нищо случайно на този свят. Но Владимир Грашнов е най-прекрасният човек, когото съм имала удоволствието да познавам в живота си! Широко скроен, умен, интелигентен… - каквото и да кажа, си мисля, че все ще е малко.

- През 2001 година, когато Владимир Грашнов си отива, почти веднага след това бе тиражирана версията, че му е отказано животоспасяващо лекарство. Истина ли е това?
- Не, не, това са пълни глупости! Не можеше да бъде спасен, за съжаление.

Имаше метастази в цялото тяло

а при такива случаи няма спасени хора. За него се направи абсолютно всичко, което трябваше и можеше да се направи - и лекарства, и лекари, и по чужбина се ходи, а той поне имаше финансовата възможност да си позволи лечение навсякъде по света, но когато на човек му дойде краят и му изтече времето, си отива… Така че това не е вярно – аз разбирам, че журналистите търсят някакви сензации, гръмки заглавия, но наистина не е вярно. Той почина в Правителствена болница, а там се положиха най-добрите грижи в случая.

- Правиш ли нещо специално на 9 октомври – датата, на която Грашнов си отива от този свят?
- Тогава с Лора, неговата съпруга, правим панихида. Тя принципно живее в чужбина, рядко си идва в България, но на 9 октомври винаги е тук..

- А как гледаш на тези писания години след това – че ти и мъжът ти „сте източили милиони от „М-Тел” по времето, когато ти си била секретарка на Владимир Грашнов”?
- Това са поредните абсурдни работи, защото „Мобилтел” е международна компания – тя и тогава беше, а е и сега, с хиляди хора, които работят там. Как си представяш един асистент на директора да си бърка в касата, където има главни счетоводители… абсолютни безумици! То дори е смешно да го коментираме. Като преди това е трябвало някак да се фалшифицират и четири подписа, защото не може без тях нищо… моля ти се, абсолютни глупости!

- Връщам те обратно в „Капките” – как виждаш класирането си накрая на предаването, при все, че до този момент има още доста време?
- Да ти кажа честно, не мисля за това. След първоначалното си голямо притеснение, което преживях, съм някак по-спокойна, поотпуснах се. Състезателният елемент на мен ми е на последно място. Изобщо не ме интересува на кое място съм – самият факт, че съм поканена в това шоу, редом до тези големи актьори и певци, само по себе си за мен значи успех!

- А какви са коментарите вкъщи? Например, на твоя син…
- (смее се) О, да, моят син е на всеки лайф с мен! Той също е музикант – барабанист е, имат си момчешка група, свирят – и дори ми дава доста ценни съвети за цялостната ми подготовка. Но се притеснява наравно с мен, разбираш ли! (смее се) В семейството си аз винаги съм срещала подкрепа в абсолютно всичко, което правя, и сега не е по-различно. А на мен това ми дава голяма сигурност и спокойствие.