Кули от пластмаса или автентична реставрация?

---

Кули от пластмаса, стени от бетон, склуптори от стиропор. Това не е българският Дисниленд, а някои от родните паметници на културата. Съсипваме ли ги или ги реставрираме? Според проф. Овчаров, истината е някъде по средата, предаде Нова тв.

„Ще реставрираме, разбира се, не може да не се реставрира, но умно и умело. Трябва винаги да се гради с автентични материали - това е основно правило! Никога с итонги, триплекси”, коментира археологът проф. Николай Овчаров.

Добър пример за подобна бутафория, според проф. Овчаров, е крепостта Кракра край Перник. За реставрацията й, завършена преди година, били пръснати близо 4 млн. лева европари. Полюбопитствахме за какво е била пахарчена тази сума?

„Това е крепостната стена, която е изградена от пластмаса. Тази пластмаса е изградена на две места на крепостта. Лятото има кафенце, имаме и зала за прожекции на филми за крепостта”, обясни Виолета Богданова от Регионалния исторически музей – Перник.

Ако си мислите, че реставрацията на крепостта се изчерпва с пластмасовата стена и кафенцето - грешите. Има и още. Изградени са алеи, поставени са пейки и дори осветление. А за тяхното опазване, била наета денонощна охрана. Според служителите, инвестицията наистина си заслужавала, защото увеличила посещаемосттта на обекта - от 1000 на 1400 души на месец. За съжаление обаче, екипът ни не срещна никого и чужди впечатления не чухме. Освен тези на служителите.

„Националната й значимост е, че когато пристига Василий II със своите войски, решен да превземе пернишката крепост и да продължи своя път към Средец, тук получава решителна съпротива”, разказва Теодора Кирилова от Регионалния исторически музей – Перник.

„Лошият пример на Краракра - това е най-главният пример. Наистина той е грозен и аз го казвам, но някак си покрай него забравиме, че има много други добре свършени проекти”, категоричен бе проф. Овчаров.

Като пример за умело направена реставрация, проф. Овчаров посочва Вила Армира край Ивайловград или пък ротондата "Св. Георги" в София.

Като лош пример за реставрация, привържениците на тезата за бутафорните паметници, посочват и Созополската крепост - там бил излят твърде много бетон. Директорът на Археологическия музей в Созопол обаче, има друго обяснение.

„Бетонната конструкция служи за запазването на целостта на крепостния зид, който в противен случай би рухнал. Проектът е в развие”, обясни Димитър Недев, директор на Археологическия музей в Созопол.

Няма значение дали изпълнението на даден европроект се одобрява от хората или не. Защото в продължение на 5 години след завършването му по него не могат да се правят никаквикорекции.

Повече по темата гледайте във видеото.

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.