Как най-великият журналист в историята създаде "жълтата" преса и я превърна в най-голямата заплаха за властта

---

"Дойче веле"

Жълтата преса, от времето на Пулицър досега, винаги е нарушавала табута и е разкривала пошлостите в машинарията на властта. Важи ли това и за жълтата боя по страниците на днешните български издания?

Мръсна ли е жълтата преса?

Разговор на Антоанета Ненкова с проф. Милко Петров, преподавател по чуждестранна журналистика вСофийския университет:

Жълтата преса, смятана за един от феномените на съвремието ни, е всъщност с над 100-годишна история. Нейна родина е страната на неограничените възможности - Америка, а неин баща е знаковият американски журналист от унгарски произход Джоузеф Пулицър. Негов е и първият жълт вестник в Америка - New York World. Другият голям бос в бранша е медийният магнат Уилям Хърст. New York Journal е създаденото от него жълто издание.

Жълтото не е отровно?

Жълтото в България и САЩ - прилики и разлики

Още по времето на Пулицър и Хърст жълтите вестници «се ровят» в машинарията на властта. Тази характеристика е валидна и днес, въпреки отрицателната семантика, с която са натоварени жълтите медии заради клюкарстването, оплюването и очернянето. Това е уточнението, което проф. Милко Петров прави още в началото на разговора ни.

Той допълва, че жълтата журналистика винаги е преследвала политически цели. Уилям Хърст, например, прави опит да използва жълтите страници като трамплин към политическа кариера в редиците на американската Демократическа партия. Медийният магнат създава и така наречения scorn list - страница за обругаване, на която политическите му противници, към 2 000 на брой, се споменават винаги с точно определена негативна характеристика.

Жълтата преса е освен това арена на войната срещу табутата и неудобните теми, уточнява проф. Милко Петров. Още по времето на Пулицър жълтата журналистика играе важна социална роля. Неговите издания се застъпват за правата на имигрантите, на бедните и неопрадваните.

А какви са спецификите на българската жълта журналистика? „В България под жълти медии разбираме най-вече таблоидите, но също т. нар. литературна журналистика, в която героите и фактите са измислени”, казва преподавателят по история на чуждестранната журналистика. Проф. Милко Петров подчертава, че истинската жълта журналистика, такава, каквато е правена от своите създатели, изисква проучване до край на проблема, по който се пише, и защитаване на социални каузи.

„Интересното е, че българската жълта преса не се смята от читателите за журналистика, която навлиза в проблемите, въпреки че и в жълтите издания в България се появиха елементи, характерни за американската жълта преса от края на 19 век”, казва проф. Милко Петров, като посочва, че и в българските жълти вестници могат да се прочетат разтърсващи разкрития за подземния свят, за престъпленията и далаверите на властта.

Джоузеф Пулицър, 1847-1911

Корупция, хазарт, боклук - вечните теми

Българският изследовател установява, че темите в американските жълти издания от края на 19 век са поразяващо идентични с информациите, изпълващи страниците на днешните български жълти вестници. Сред общите теми са корупцията, проституцията, хазартът. „Всички днешни проблеми в България американците са ги решавали още в края на 19 век или чрез публикации в качествените литературни издания като Harper's Weekly и McCluer, или чрез публикации в жълтите вестници, които са с по-масов адресат”, казва проф. Милко Петров.

Това може би обяснява високата оценка, която професорът дава на ролята на жълтата преса - не само на американската, но и на българската, колкото и парадоксално да звучи това. По неговите думи жълтата преса е тази, която пренебрегва всички български табута: „Тя нарушава мълчанието и от време на време ни дава възможност да видим детайли от онова, което движи истинската машина на властта и парите”, заключава проф. Милко Петров, преподавател по история на чуждестранната журналистика в Софийския университет.

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.