До 800 лева могат да изкарат децата за лятото

---

Виктор Иванов; 24 часа

 

 

По 5 лв. на ден джобни отпускат на големите ученици

Максимум 800 лв. могат да изкарат от легална работа българските тийнейджъри през лятото. Това показват данни на Главната инспекция по труда и трудовите борси.

Според Кодекса на труда за легално назначаване на работа на всеки под 18-годишна възраст се иска специално разрешение от ГИТ. Инспекторите пък го издават само за работни места, които не увреждат здравето на непълнолетните.

Деца, навършили 16 години, или по-малки се наемат главно в хотелиерството, ресторантите и търговията, показват данните на инспекцията по труда за поисканите от работодателите разрешителни. Позициите за непълнолетните, за които се вадят разрешителни, пък са за пиколо в хотел, кухненски работници и продавачи, показват данните на ГИТ.

Според обяви в няколко трудови борси за тези позиции

най-голямото заплащане е за пиколо и стига до

400 лв. на месец Така за двата месеца ваканция децата могат да изкарат до 800 лв.

Едва около 2000 разрешителни за работа на лица под 18 години обаче се вадят годишно от работодателите, показват данните на трудовата инспекция. През миналата година са поискани 2079 разрешителни, като от тях само 121 са за деца под 16-годишна възраст. Тези хлапета обаче не се ползват за истинска работа. Според данните на трудовата инспекция разрешителни за назначаване на малолетни искат главно филмови продукции, театрални постановки и музикални състави.

За децата между 16 и 18 години пък искания за назначаване на работа се търсят главно през двата месеца лятна ваканция юли и август. Това потвърждават и данните за първото тримесечие на тази година, когато

има само 55 искания за разрешителни за работа

на тийнейджъри.

Заработените през лятото максимални 800 лв. могат да стигнат за джобни на българския тийнейджър най-много за осем месеца. Но при условие, че децата си харчат парите по същия начин, по който ползват и джобните от родителите. Според няколко проучвания на финансови компании българинът дава средно по 5 лв. на ден, или 100-150 лв. месечно джобни на децата си тийнейджъри.

Обикновено сумата се отпуска на седмични траншове и трябва да покрие пътуване от вкъщи до училище, някаква храна през деня и излизане с приятели.

В сумата на джобните

не се включват разходи за дрехи и обувки, както и за книги и учебници

По около 20 лв. на месец пък са джобните на хлапетата до четвърти клас. За малките деца обаче тази сума не включва парите за купуване на купони за училищния стол.

Първите джобни българчетата получават в първи клас. Препоръката на психолозите е седмичната сума да е в размер на 3,50 лв. Тя е изчислена по специална формула от Асоциация “Родители”. Според нея

за всяка навършена година на детето му се полагат по 50 ст. джобни

седмично. Така 9-годишно хлапе трябва да получи 4,50 лв. Формулата е публикувана в специална брошура на асоциацията за първолаците. Съветът на специалистите от асоциацията е джобните да се дават не всеки ден, а на по-големи траншове - веднъж в седмицата или дори веднъж месечно. Така според брошурата децата ще се научат да харчат разумно парите си и да си правят сметка. Друг съвет е да не се карате на хлапетата за неразумно изхарчени пари, но и да не им додавате, когато са изчерпали джобните си за периода.

Белгийчетата си докарват 2000, но дължат пари на родителите си

НИКОЛА ВАСИЛЕВ

Младите белгийци започват да изпадат в дългове и да вземат заеми още докато са в училище. Това показа изследване, направено сред 17 и 18-годишни ученици в Белгия. Един от 10 вече има дългове, а всеки втори признава, че не успява да се справя с харчовете си.

Задълженията към семейството и приятели не са големи – средно 35 евро, казва Беренис Стормс от Центъра за бюджетни проучвания и съвети, една от авторките на проучването (виж интервюто на 3-а стр.).

Някои младежи са заели пари, за да си купят кола или мотоциклет, което вдига общата задлъжнялост. Повечето ученици се борят с дългове от около 15 евро, но всеки пети е вземал поне веднъж 50 или повече евро, а всеки четвърти взема назаем всеки месец.

6% дори нямат парите, които харчат, а 20% предприемат рисковани стъпки, за да покрият дълговете си, като заеми, харчене на спестявания или допълнителна работа.

Изследването показва, че белгийският гимназист изкарва около 2394 евро годишно (средната годишна заплата в Белгия е € 44 928 евро), като работи през ваканциите и в почивните дни и взема джобни от семейството си. Това прави по около 200 евро месечно. 78% от тийнейджърите получават джобни от родителите си. Двама от трима работят през ваканциите, а всеки трети - и през учебната година.

Според Стормс този бюджет осигурява висок жизнен стандарт на младия човек, тъй като родителите поемат по-скъпите разходи, свързани с образованието и подслона. В повече от половината семейства всички харчове за такси за обучение, здравни разходи, транспорт, облекло, хоби, спорт, почивки и книги, се поемат от родителите.

Джобните се харчат предимно за забавления – излизане с приятели, за храна, за купуване на видеоигри, музика и филми, както и за гласуване с есемес и пазаруване.

Семействата като правило не държат сметка на децата за това как те харчат парите си и не изискват от тях да пестят. Стормс изтъква това като риск за опасно финансово поведение. Според нея липсата на финансови познания увеличава вероятността от проблеми, когато младежите заживеят самостоятелно и вече не могат да поддържат жизнения стандарт, на който са привикнали.

“При младежите, които излизат по-често, и при тези, които употребяват наркотици, виждаме устойчив модел на рисково поведение. Нещо повече, те, изглежда, не разбират рисковете, които поемат и не са особено разтревожени за финансовото си бъдеще”, се казва в изследването.

Децата, произлизащи от семейства с ниски или средно ниски доходи, са също с по-висок финансов риск. В същото време обаче те са по-наясно и с опасностите. За тях е по-характерно да остават без средства или да вземат заеми, но най-вече защото парите не им стигат за основни покупки, а не за развлечения. При някои дълговите проблеми са свързани с недостатъчния доход на семейството им.

Друг риск е социалният натиск. Младите хора са податливи на мнението на своите връстници. Да станеш част от “тайфата” е важно, но това понякога си има определена цена, заключават авторите на проучването.

Сравняването на данните показва, че продължителното гледане на телевизия също създава финансови рискове, тъй като освен на рекламата младежите са подложени на въздействието на определени модели за подражание, които невинаги са съобразени с ограничените им бюджети.

Липсата на достатъчни финансови компетенции също е пречка за разумното разходване на наличните средства. Изследователите от центъра за бюджетни проучвания подложили учениците на тест от 13 въпроса, свързани с оценката на риска от различни застрахователни продукти и проверили доколко те разбират основни финансови понятия.

Друга опасност, регистрирана от изследването, е интернет пазаруването. 68 на сто от младежите са пазарували онлайн, а всеки пети – поне веднъж месечно. Плащанията по есемес са по-слабо разпространени и най-често се използват за купуване на билети за градски транспорт. Всеки десети обаче се оплаква, че онлайн продажбите, особено гласуването в различни игри, се оказва по-скъпо, отколкото са предполагали.

Семейството е основна спирачка за финансовите рискове на младите, заключават авторите на изследването. Те препоръчват родителите да прехвърлят част от отговорностите за заплащане на сметки или покриване на основни разходи като купуването на дрехи и книги на децата си. Така те не само ще намалят харченето за развлечения, но и ще придобият навици за по-отговорно разпределение на собствените си средства. Дрехите и електрониката са въпрос на престиж за младежите, за това е по-лесно те да бъдат ангажирани с тези разходи, отколкото с такива, към които не проявяват личен интерес, уточнява Стормс.

При по-малките деца тя препоръчва родителите да ги водят със себе си при пазаруване и да мотивират пред тях нуждата или отказа от купуване на определена стока, както и да насочват вниманието им към съответствието на цената.

Тийнейджърите проявяват по-голямо желание да се учат чрез примерите на свои идоли, изпаднали в затруднение, или от свои връстници и познати, а не от учител пред черната дъска.

Около една пета от младежите обаче посочват пред изследователите, че родителите им не могат да им служат за пример, тъй като сами не могат да вържат двата края.

Беренис Стормс: За да възпитават, джобните не бива да се харчат само за развлечение

Обсъждайте с хлапетата си кое колко струва

НИКОЛА ВАСИЛЕВ

- В България учениците не могат да работят през уикендите и ваканциите. Смятате ли, че такъв труд помага за финансовото образование на младите хора?

- Когато парите се използват само за забавление – не, но когато родителите обвързват харченето им с ангажименти, джобните учат. Младите в Белгия сега имат сравнително висок жизнен стандарт, защото родителите им поемат разходите за обучение, храна, облекло, а те използват джобните си за развлечения. Проблемът е, че когато започнат работа, те са свикнали на стандарт, който не могат да поддържат, когато върху тях падне издръжката на цялото домакинство. Смятам, че когато младежите разполагат с много пари, родителите трябва да изискват от тях да се научат да ги харчат и за друго, не само за забавления.

- Децата от богати семейства имат ли по-добро разбиране как да харчат парите си?

- Това не мога да кажа, но определено има връзка между финансовите рискове и доходите на семейството. Децата от семейства с по-ниски доходи са изправени пред по-високи финансови рискове, но в същото време те са и по-наясно с тях.

- Оказва се, че доста младежи дават пари назаем на родителите си. Това нормално ли е?

- Не само на тях, и на приятелите си. Не мисля, че е добра идея, защото така родителите показват на децата си, че когато парите не стигат, могат да се вземат от другаде.

- За или против джобните сте по принцип?

- Джобните без условия нямат образователен ефект. Не казвам, че родителите трябва да броят всяка стотинка, но те са отговорни да научат децата си да боравят с пари. В този смисъл купуването на дрехи, плащането на мобилните им телефони и билетите за концерти и фестивали от джобните им пари са подходящи, защото стоят високо в ценностната скала на децата и могат да ги ангажират.

- 10% от децата вече имат дългове. Кои са основните рискове за изпадането в задлъжнялост?

- Забелязахме и че рисковете са по-високи при хора, които излизат по-често, а също и при тези, които гледат много телевизия.

- Защо?

- Изкушенията са много. Медиите показват и изграждат модели за подражание, които понякога са финансово непосилни за младите.

Липсата на умения за боравене с пари също е изпитание. Младежите са наясно с дефинициите за инфлация и лихва например, но практически не разбират същ- ността им. Поискахме от тях да пресметнат лихва върху застраховка живот за 1 и за 5 г. С първото се справиха, с второто - не.

- Как родителите да научат децата да се справят със собствените си разходи?

- Родителите трябва да се опитват да бъдат модел за подражание за децата си, да ги съветват. Те биха могли да ги водят със себе си, когато пазаруват. Да обсъждат с тях покупките, дали те наистина са нужни, съответства ли цената. Да ги напътстват как да спестяват. Децата искат родителите им да бъдат техните модели, не училището. То идва тогава, когато родителите не могат да изпълнят функцията си или отсъстват.

Важно е също родителите не просто да дават на децата си пари за харчене, а да ги обвързват с определени ангажименти, като плащането на телефонната сметка, билетите за концерти и кино, така че те да научат колко скъп е животът. 

 

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.