37 стотинки - с толкова на ден се налага да живее малкият Исмаил от Белоградец, който е едва на 1,4 г.

С толкова стотинки на ден живеят и майка му, и баща му – бюджетът за деня и на тримата е 1,12 лв. Когато дядото на малкия ми посочва пътя към къщата, където младите живеят, ме превежда през оронена дървена портичка в зелено. Личи си, че е ужасно стара. Пътечка от плочи пази краката ти от калта и те отвежда до къщата, която е също толкова стара като тясната портичка. Когато вратата пред мен се отваря, се удивлявам, че тук наистина се отглежда бебе. Вътрешността е грубо измазана. Чула стъпките на неканени гости, 16-годишната Зерлин отваря вратата на стаята, където семейството е свило гнездо. Вътре е топло, тясно, но уютно. Стените са варосани. По килима щъка малкият Исмаил и поглежда любопитно с огромните си черни очи. А майката Зерлин, с прибрана коса, с детско чорапче в едната ръка и с оцапано от сажди лице, се усмихва и ме поканва да седна.

„Мъжа ми го няма. Излезе пак да търси работа или пък да намери някакви пари, с които да нахраним туй малкото“, обяснява момичето, сдобило се с отроче още на 14 г. Ръцете й са оставили детското чорапче настрана, но тя е нервна – говори ми и скубе от килима някаква троха. „Не знам как ще живеем с 35 лева на месец. В момента нямам нищо – нито хляб, нито памперси. Останали са два-три и това е. Бяхме при социалните да ги помолим за някакви помощи, но ни изкараха, че сме богати, защото свекъра ми гледал животни в двора. Майчинските ми свършиха – една година получавах по 100 лв. и 35 лв. детски. Ще получим някакви помощи, но молба имаме право да пуснем чак в края на месеца. Но пак става въпрос само за около 100-ина лева. А мъжът ми работа не може да си намери, никъде не вземат нови хора“, разказва момичето.

Избягали навръх Нова година

В схлупената стаичка тримата са се настанили от Нова година. И преди са живели тук, но за по малко. „Като не могат да изтраят глада, жена ми ги съжалява и ги прибираме у дома“, разказва с болка в сърцето дядото на малкия Исмаил. Най-много го боли за внучето, което в момента, в който вижда дядо си, протяга ръчички нагоре към него, за да го вземе. И щом малкият се озовава на сигурно, гушнат при дядо си, на когото е кръстен, възрастният човек ме поглежда с тъжна усмивка. „Когато този път решиха да ни напуснат, се примолих на сина си Денис поне малкия да оставят при мен да го гледам. А детето е свикнало с мен. Ставаме заедно сутрин, правя му закуска, заедно ядем. Не че съм богат и имам кой знае какво, но все пак имам повече. Мога да се погрижа за детето. Дори за мен да няма, за него ще намеря. Искам само да е на топло, да е нахранено, по-нататък да се изучи. Как да го оставя? Мога ли да се отрека от него? Та то е моя кръв – внук ми е...“, казва дядо Исмаил.

Таткото иска да са отделно

Минути след като Зерлин ми е признала, че е разочаровала родителите си, че вече едвам си разменят по някоя дума, като се срещнат случайно на пътя, че е прекъснала образованието си и само благодарение на свекъра си успяла да завърши осми клас, се чуват стъпки. На вратата се появява таткото на малкия – Денис. Макар посещението ми да е неочаквано, младежът се събува, сваля якето, подава ръка за поздрав и с усмивка започва своя разказ. Той е за безработицата, за малките възможности да се надяваш на държавна подкрепа чрез социалните служби. За мечтите му да започне живота си – някаква работа, ритъм, доходи, разходи. „Просто искам да си гледам семейството“, казва момчето. Не казва в какво вярва, но пък се надява, че 35-те лева бюджет скоро ще станат повече не защото има шанс някъде да започне работа, а защото, като си помислиш как се разпределят тези пари за цял месец, не ти се вярва, че това наистина се случва. „Какво да купя с тези пари. То само хлябът ни струва 30 лв. на месец, и то ако купуваме по един на ден“, пресмята момчето с усмивка, а Зерлин отстрани се престрашава да вметне, че детето само с хляб не може да се храни.

На големия въпрос защо младите са проявили инат и са напуснали къщата на възрастния Исмаил, който никога не ги е натирил или оставил гладни, нито един от двамата млади не казва нещата докрай. Всеки дава различен, мъгляв отговор. Според Денис време му било да порасне, а според Зерлин мъжът й повече не можел да понася укорите на баща си.

Дядо Исмаил: Синът ми напусна работа със заплата 1300 лева

Като се запознаеш с Денис, оставаш с впечатлението за кораво и при това искрено в думите си момче, че иска да поеме отговорност за жена си и детето, но просто не му върви. Когато обаче баща му разказва историята, нещата са съвсем други. „Хората не му дават работа, защото му нямат доверие. Като се хване някъде, работи известно време и се отказва. Не изтрайва – кръста го боли, тежко било. Намерих му работа в Девня като докер за 1300 лв. заплата. Изкара само 20 дни. Сега никой няма да го вземе“, казва бащата. Ето това е прогонило Денис от родния му дом само на няколко преки от мизерната квартирка, която обитава не срещу наем, а срещу наглеждане на чуждия имот. Социалните служби обаче твърдят, че нещата са различни. Момчето работило във Варна известно време като таксиметров шофьор, ходил и зад граница да заработва.

Младежите се отопляват с малко реотанче, извадено от някогашните калорифери, хванато с две тънки жички. „Опасно, ама няма как“, смотолеви момчето и тръгна да ни изпраща.

Социалните служби подозират дядото

Становището на социалните служби е, че дядото твърди, че детето ще умре от студ или глад, защото иска, като го вземе на отглеждане у дома си, за да получава полагаемите му се помощи за това. През 2010 г. служителите посетили семейството, защото младата Зерлин се настанила при любимия си в дома на родителите му. Още тогава възрастният Исмаил настоявал да получава онова, което му се полага за отглеждането на младото момиче. Истината е, че в момента майката, таткото и малкият Исмаил наистина живеят с 35 лв. месечна помощ. От социалната служба в Провадия обаче са категорични, че младите ще получат още през януари месечна помощ от около 100 лв. Потвърден бе и фактът, че младият татко не се разбира с баща си, но пък социалните работници отхвърлиха твърдението, че родителите на момичето са спрели да й помагат.

Страница на Юлия Георгиева

Фото Тодор Танчев

Позиция

Изнудване?!

Когато говорих със социалните служби в Провадия, пред мен бе спомената думата изнудване. Не било редно държавата да бъде изнудвана, като се използва дете, което всъщност не било бедствало. Не съм съдия и нямам претенциите да казвам кой е крив и кой прав. Всеки си има своята истина и своята правота. Въпросът не е в това детето да попадне в институция (опази Боже от подобно нещо). Въпросът е, когато си създал дете, да поемеш съответната отговорност. И ако си поставен в отвратителната ситуация на младите от Белоградец, да съумееш в името на детето си да стиснеш зъби пред критиките на родителите си, за да може то да е добре и да направиш всичко възможно да се измъкнеш от тази ситуация. Вярвам, че Денис и Зерлин скоро ще го направят, стига да извадят мъничко късмет, та да се намери някой, който да им помогне с работа. А що се отнася до изнудването на държавата – тя никога, ама никога не се е прецаквала, като е дала и една стотинка отгоре. То и няма нужда. Едни социални работници биха влезли и в ролята на медиатори или пък биха помогнали в натура, както това става във Варна например. Църквата би могла да се намеси, съселяните също. Чифт обувки, няколко пакета памперси, храна за малкия Исмаил - това би била помощта за детето, ако някой се страхува, че родителите или пък дядото чакат да се облажат от финансовата помощ на социалното министерство.

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!