Делнични мисли: Да не убиваме вярата на българина

09/01/2012, 11:58

Чета с недоумение избуелите напоследък публикации на религиозна тема. За разлика от официалните лица, които често не знаят как да се прекръстят, но не забравят да се появят на всяко голямо църковно празненство редом с висшите представители на църковния клир, някои медии, гонейки сензацията и тиража, се опитват да унижат поповете, без да осмислят, че с това унижават църквата и убиват вярата. Защото, какво друго му остава на нашия българин, освен когато прочете за владиката със скъп часовник на ръката или в модерна кола да изпсува и каже: „И те са като другите.” Като че ли с далеч по-скъпи часовници и коли не се движат депутати, кметове и кой ли не още. С тях обаче сме свикнали.

Преди това беше шумотевицата около лекарите „убийци”. Те не се оказаха никакви убийци, но петното на недоверие бе лепнато върху личността на лекаря, от когото всеки от нас очаква изцеление, а случва се - и спасение. А без вяра в лекаря изцелението е много трудно.

Още по-преди бяха охулени учителите, днес мерникът е вдигнат – излишни се оказаха учените. Чудно ли е, че след като българинът загуби вяра в учителя, нашите ученици изведнъж се оказаха сред най-слабограмотните.

Охулването не спира, от конкретния факт и от конкретния виновник правим обобщение за цяло професионално или социално съсловие. Достигна се до най-лошото – под път и над път охулваме България. И се чудим, че младите българчета въобще не се канят да останат в родината си.

Започнах с охулването на църквата не защото съм религиозен. След като прекарах детските си години в чуждоезично училище с учителки монахини, връзката ми с официалните религии се прекъсна непоправимо. Което не намали, а напротив, засили интереса ми към техните основополагащи писания. При което се убедих, че независимо от целите, които са си поставяли отците на съответните учения, в тях е запаметена мъдростта на нашата цивилизация. В която мнозина вярват. И това ги кара да бъдат по-добри, по-човечни. Затова винаги съм уважавал вярата на хората.

Човек без вяра в бъдещето не може да просперира. Вяра е нужна, независимо в какво – в духовното израстване на човека, в по-доброто устройство на обществото, в бъдещето на родината... Някои от целите на тези вери се оказват илюзорни. Но те теглят хората напред. Какво ще му остане на обикновения човек, ако отнемем вярата му. „Нищо”, бе отговорът на големия български поет Никола Вапцаров.

България се топи пред очите ни. Така както не се е топила и през турско робство. Наред с икономическата принуда важна причина е и обезверяването. Българинът все повече не вярва в нищо. Не помагаме ли на този процес? Нека навреме се опомним и разграничим ежедневните си интереси от същностите неща, които движат развитието на нацията.

А властниците, в чийто календар отсега е записано участие в следващите църковни празници, би трябвало преди да позират със запалена свещ редом с патриарха и владиците, да се погрижат вярата на обикновения българин да не бъде осквернявана.

Йордан Дончев

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!