Харчовете ни за храна скочиха 3 пъти за 15 години

11/05/2015, 07:43

Снимка: Булфото

Българинът харчи три пъти повече, за да си подсигури храната в сравнение с петнадесет години по-рано, пише „Монитор”, като се позовава на данните на националната статистика.През 1999 г. всеки българин е давал за храна и безалкохолни напитки средно по 573 лв., а към края на миналата година тази сума вече е почти 1500 лв. За алкохол и тютюневи изделия преди 15 г. средно на човек от населението са се падали разходи от 53 лв., а сега те са 186 лв., показват още данните на НСИ. Като дял в общите разходи харчовете за храна и безалкохолни са паднали от 44% на 32%, а на тези за алкохол и цигари остават непроменени за 15-годишния период. Добрата новина е, че според статистиката и доходите ни са скочили приблизително с толкова.
За същото време потреблението на хляб в България е паднало с една трета. Ако през 1999 г. всеки българин е хапвал средно по 140,6 кг от насъщния, то според последните данни на НСИ това количество вече е намаляло на 93,2 килограма, пише Блиц.
Независимо от сериозния спад на консумацията количеството хляб, което похапваме на година, все още остава внушително. То е почти равно на килограмите месо, колбаси, сирене и кашкавал, взети заедно, които консумираме средно на година.
От данните на НСИ става ясно, че през годините българинът все по-сериозно залага на мръвката. Потреблението на месо от 1999-а насам скочило с 10 кила средно на човек до 32,5 кг. Саламите, месните консерви и сланината пък формират 14 кг от годишното меню на всеки от нас. Хубавото е, че наред с месото консумацията на риба за същия период също е скочила - с цели 73%. Въпреки това тя остава в рамките на скромните 5-6 кг на човек годишно.
Драстичен спад от над 40% се отчита при потреблението на прясно мляко. Така към края на миналата година на човек са се падали 18,8 литра. В същото време потреблението на кисело мляко е нараснало, но едва с 5 кг за 15 години. Според НСИ сега всеки българин изяжда близо 27 кг кисело мляко годишно. При сиренето средното количество на година е 12 кг, а при кашкавала – 3,7 кг.
Статистиката показва още, че всеки българин изяжда средно на година по 121 кг плодове и зеленчуци, като зарзаватите са 60 на сто от цялото количество. Въпреки огромното разнообразие на плодовете, което навлезе в нашата магазинна мрежа, средногодишното им потребление за последните петнайсет години е скочило с около 8 кила до 50,5 кг на човек.
Впечатление прави, че най-внушителен ръст за този период има в потреблението на ябълки – от 5,4 кг средно на човек на 12,5 кг. Обяснението е лесно – по цена ябълките са най-достъпния плод, освен това са налични в продажба целогодишно. Същото важи и за южните плодове, чието потребление е скочило със 116%
При зеленчуците консумацията се е увеличила с една пета, показват още данните на НСИ.
Най-сериозният ръст на потреблението за въпросния период обаче е за безалкохолните напитки – 2 пъти и половина до 61 литра средно на човек. На рекордно ниво от 1999 г. насам е и консумацията на алкохолни напитки. На всеки българин годишно се падат по 28,4 литра. Най-голям е делът на бирата (19,9 л средно на човек), следвана от вината (5,5 л) и ракията (2,4 л).
За 15 г. любителите на бирата са увеличили количеството, поемано на година, с десетина литра, докато ценителите на вината са намалили потреблението средно с 1 л на година. При ракията промяната е в рамките на 100 грама надолу. Съществено намаление се отчита при цигарите – от 1000 къса средно на човек на година до 600. През последните четири години обаче се забелязва нов ръст на потреблението на цигари.

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!