Достойни българи! Съпрузи лекари спасиха хора с риск за живота си

12/05/2015, 21:05

На 21 септември 2014 г. малко след 21 ч на тел. 112 се получава сигнал за мъж с алергичен шок след ухапване от стършел, състоянието му рязко се е влошило. Мястото на инцидента е на десния бряг на яз. “Студен кладенец”, докъдето няма път. Д-р Ферхад Ахмед, който работи в центъра за спешна медицинска помощ в Кърджали, и спасителите от местната противопожарна служба отиват с автомобил до с. Широко поле, после се качват на лодка.

Оказва се, че е невъзможно тя да спре на отсрещния бряг. Тогава д-р Ферхад Ахмед скача в студената вода и успява да се добере до мястото, където в продължение на повече от час оказва помощ на пострадалия, пише 24chasa.bg.

По-късно стана ясно, че медикът не можел да плува. Спасяването на пациента струва на д-р Ферхад Ахмед и седмица боледуване, защото премръзнал в ледените води на язовира.

“Честно казано, когато скочих, не ми мина през ума, че не мога да плувам”, признава д-р Ферхад Ахмед. Според него всеки лекар би постъпил по същия начин.

“Всички в центъра за спешна помощ са попадали в подобни екстремни ситуации и са реагирали адекватно. Работим в труден планински район и в много случаи местата са недостъпни за линейка. Налага се да се действа според ситуацията”, казва лекарят.

Няколко месеца по-късно съпругата му д-р Филиз Абидин, която също работи в Бърза помощ, рискува живота си, когато цялата Кърджалийска област беше блокирана от преспи. В нощта на 8 март т.г. на тел. 112 съобщили за болно едномесечно бебе в отдалечена махала на с. Рани лист. От обясненията от родителите станало ясно, че то получило алергична реакция след прием на витамин Д.

“Тръгнахме с високопроходим автомобил на Българския червен кръст. Не знаех, че няма да успеем да достигнем до адреса. Колата остана на пътя край селото, а аз поех към махалата, в която беше детето”, разказа д-р Филиз Абидин. Тя не се поколебала да тръгне пеш през преспите. Акцията продължила 4 часа. Лекарката прегледала бебето на светлината от 2 свещи и фенерче. Преценила, че е най-добре да бъде хоспитализирано. Завили го с 4 одеяла и го пренесли на ръце до линейката в края на селото.

“В такива моменти се действа инстинктивно. Не се разсъждава, не се мисли. Целта е да достигнеш до пациента и да окажеш помощ. По-късно си даваш сметка в каква тежка ситуация си попаднал”, казва д-р Филиз Абидин.

“Не сме герои, просто изпълнихме дълга си”, казват и двамата. Въпреки екстремността работата им харесва и не мислят да се отказват.

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!