Павел Писарев: Махнаха Батето от телевизията, защото Брежнев звънна на Живков

18/05/2015, 16:40

Веселин Златков

„Иван Славков можеше и да пие цяла нощ, но в 9 часа сутрин беше на работа в телевизията и ако някой закъснееше, го питаше защо не идва навреме. Сега за хора като него или не се пише, или се оплюват. Батето пиел... Аз пък питам да не би да е пиел сам? Говори се за ходенето му по жени, но никой не казва за тези жени, че те са ходили по мъже“. С тези думи публицистът Павел Писарев описа пред репортери във Варна образа на Иван Славков, който е един от реалните герои в новата му книга „Такива ги запомних“. Покрай представянето на изданието, той разказа и още за фигурата на Батето, но този път в по-важната му ролята на основен фактор за развитието на Българската телевизия през социализма.

По думите на Писарев, Славков е махнат от телевизията заради спирането на програмата на руски език, която се е предавала всеки петък. Тя се появила на екран просто защото не сме имали достатъчно родна продукция. В последствие обаче руското предаване започнало да „натежава“ и било взето решение да бъде махнато. В резултат на това лидерът на СССР Леонид Брежнев звъннал на българския си „другар“ Тодор Живков да му търси сметка. Нашият държавен ръководител предпочел да прехвърли вината на Иван Славков, а последният трябвало да се раздели с поста си.

Според Писарев това е начинът по който се е действало навремето, въпреки че Живков е знаел и одобрявал културната и медийната политика, а и всичко е ставало само с решение на ръководството на БКП.

Павел Писарев признава, че при социализма е имало политическа цензура. Той обаче е категоричен, че много от спрените български филми, пиеси и книги не са заради нея, а заради конфликтите между отделните творци, които са се „клепали“ един друг пред партията. „И днес има спрени филми и романи, но това е защото няма пари. Те не могат да видят бял свят, а творците трябва да работят нещо друго, за да могат да издадат произведенията си. Някога обаче не е било така, и писатели като Елин Пелин и Иван Вазов са можели да се изхранват от литература. Сега това е невъзможно!“, констатира публицистът, който тази години навършва 81 години.

Тончо Жечев бил нарочен за изселване заради запалена свещ в църква

За книгата си „Такива ги запомних“, Павел Писарев казва, че в нея е писал както за приятели, така и за други личности, които е познавал, но не би нарекъл с тази дума. В нея има доста интересни спомени за „светото семейство“, както сам то нарича, на социализма у нас – Тодор Живков, Людмила Живкова и Иван Славков.

Сред нейните неизмислени герои са писателят Богомил Райнов, режисьорът Бинка Желязкова и авторът на „Българският Великден или страстите български“ Тончо Жечев, който е признаван за гениален дори от съвременните си конкуренти в културния пейзаж на социалистическата държава. Пред репортери Писарев разказа малко известния факт, че Тодор Живков лично е викал Тончо Жечев да му прави забележка, че ходи да пали свещи в черквите, на което социалистическата власт не гледала с добро око. Оказало се, че писателят е бил нарочен за изселване в дълбоката провинция, явно след доноси. Фактът е доста интересен, като се има предвид, че на 9 септември 1944 едва 15-годишния Тончо Жечев участва във вземането на властта. „Разказвал ми е, че задачата му била да пази един задържан кмет с една пушка, която е била по-висока от него“, спомня си авторът на „Такива ги запомних“.

На тракийската ни изложба в Париж през 1963-а дошъл Валери Жискар д'Естен

Павел Писарев е убеден, че паралелите между днешната ситуация в политиката, културата и медиите и това, което се е случвало в някогашната Народна република България, трябва да бъдат оставени на самите читатели. Той обаче не пропусна да отбележи, че през 1963 година също е имало голяма изложба на тракийски съкровища в Париж. „Показахме почти същото, оттогава досега има много малки нови находки“, коментира Писарев, който тогава е кореспондент на „Работническо дело“ във френската столица. Тогава Живков не е присъствал и не завел половината си министри на откриването. За сметка на това сред гостите на събитието бил бъдещият френски президент Валери Жискар д'Естен, тогава все още „само“ финансов и икономически министър.

В българската делегация пък имало един младеж, повикан от Александър Фол за да помага в пренасянето на експонатите. Това бил бъдещия проф. Божидар Димитров, тогава все още студент.

Според Павел Писарев, въпреки че времето на социализма е било охулено, все още има въпроси, които не са успели да намерят отговорите си. „След Освобождението ни се е водила мащабна дискусия на тема „Чий е Ботев?“.Социалистите са го смятали за свой, привържениците на Стамболов - също. В нашето съвремие има творци, за които може да се води същия спор. Чия е Блага Димитрова, например?“, коментира авторът. За него със същата сила стои въпросът дали културната политика през социализма у нас е била точно социалистическа или е имала по-дълбок замисъл.

„Сегашният замисъл е ясен – да се печеля пари. Или на гърба на държавата, който може да прави това, или от народа. Или пък със собствени сили, но такива хора са малко“, коментира съвремието ни Павел Писарев.

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!