Няколко истински любовни истории, които доказват, че тя съществува...истинската любов!

22/05/2015, 16:23

Когато американската фотографка Лорън Флайшман открила поредица от писма, написани от дядо й до нейната баба по време на Втората световна война, била разтърсена от тяхната любовна история.

„Прародителите ми се запознават на първата си среща и се женят през 1944 година в Голдсбро, Северна Каролина. Бяха заедно цели 59 години,” казва Флайшман. „Писмата ме вдъхновиха да търся и да разказвам любовните истории на други дългогодишни двойки.”

Наскоро, фотографката публикува всички свои материали в книгатаThe Lovers.

„Исках да създам и да работя по съвместен проект. В книгата, цветните фотографии са съпроводени от интервюта, в които двойки, събрали се преди повече от 50 години, говорят за любовта и връзките си. Снимките са мое дело, но двойки сами написаха своите истории.”

Ето и някои от вдъхновяващите разкази, които доказват, че истинската любов не съществува само в приказките:

Евгений и Любов Кисин. Женени от 1941 година.

Евгений: „Запознахме се през януари 1938 година на танцувално парти. Мой приятел ме покани и каза, че щели да присъстват много красиви момичета. Друг войник вече се бе приближил до нея, но тя не хареса ботушите му и му отказа. Аз бях вторият, който опита късмета си. Бях с различа униформа, но още не съм сигурен дали тя, или лицето ми привлякоха Любов.

Джоузеф и Дороти Болотин. Женени от 1938 година.

Дороти: „Никога не мисля за брака ни от гледна точка на годините. Мисля за него от гледна точка на хубавите години. В любовта, страстта и романтиката не траят вечно, затова смятам, че любовта се променя. Мога да кажа, че двамата още сме влюбени и се обичаме. Важни са вниманието и малките жестове. Той е невероятен мъж.”

Дик Деен и Гари Пейн

Дик: „Заедно сме от 56 години. Няколко пъти съм си мислил, „Да, познавам го от повече време, отколкото бях с майка си.” Тя почина през 80-те. Той ме познава по-дълго от всеки друг. Никога не съм съжалявал за това. Не съм сигурен какво точно представлява любовта, но той е човекът, с когото исках да прекарам остатъка от живота си. Така и стана. За нас, любовта е нежеланието да се разделяме. Животът ни се гради един на друг.”

Зол и Глория Холцман. Женени от 1954 година.

Глория: „Бях от типа момичета, които се влюбват мигновено. Затова на следващия ден казах на своя приятелка, „Страхотно, вече съм влюбена”. Но след първата си среща със Зол, не се чувствах така. Казах на приятелката си, „Не, той беше много мил, изкарахме приятно, но само толкова”. А тя ми отвърна: „Обзалагам се, че това е човекът, за когото в крайна сметка ще се омъжиш.”

Джейк и Мери Джейкъбс. Женени от 1948 година.

Мери: „Джейк ми каза, „Дали ще е възможно да се оженя за теб?”, а аз отвърнах, „Възможно е, но не е много вероятно”. И наистина беше така. Беше малко вероятно да се омъжа за него и той го знаеше. Затова, когато Джейк се върна в Тринидад, родителите ми изпитаха невероятно облекчение. Но той продължи да ми пише и ми каза, че възнамерява да се върне в Англия.”

Източник. APlus.com

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!