Изглежда като прекрасна градинка между блоковете в центъра на Варна, но зад нея се крие разтърсваща история!

25/05/2015, 12:44

Минавайки по ул. “Македония” между блоковете се вижда една хубава, поддържана градинка със свежи цветя.

За нея се грижи единствено 81-годишната Гинка. Тя, обаче, не го прави, защото си търси занимание.

Гинка е с диагноза рак на костите и диабет, но въпреки, че се чувства изнемощяла и краката й са подути от захарната болест, тя с желание си полива цветчетата, копае и плеви за да може дворчето пред блока й да изглежда добре.

Странното е, че от всички семейства и пенсионери, живеещи в блока, само тя се занимава с поддръжката на зеленината.
“Какво да ти кажа дете мое, само това ми остана. Не мога да се движа много, не могат и да ме оперират защото захарта ми е 33 и няма да издържа упойката. Но ще се грижа за тази градинка до край. Виждаш ли този големия бор?, казва жената и посочва високото дърво зад нея.

Още преди да започне своя разказ очите й се напълниха със сълзи.
“Навремето, когато бях бременна ни донесоха 3 борчета, защото бяхме само 3 семейства в блока. Мъжът ми ги засади сам. Едното, това, което виждаш в момента, беше в името на детето, което чакахме.

Така през 1963-та се роди синът ми. Като беше малък той ми помагаше, поливахме го заедно и все ми казваше, че ще порасне голям, колкото борчето. Така пред очите ми растяха и детето, и растението. Когато, обаче, момчето ми порасна и завърши образованието си замина за Америка. И никога не се върна”, разказва разстроена възрастната жена.
Въпреки, че знае, че той е много по-добре там, тя не може да преодолее мъката по раздялата с детето си и развива тези две тежки болести.
“Аз имам и дъщеря, не съм самичка, но едното дете не замества другото. Млади сте, всички трябва да си уредите живота по най-добрия начин, но е много трудно за родителите да са далеч от децата си. Не ги загърбвайте”, казва поучително Гинка. Тя страда и заради това,че не може да вижда внучката си, която е кръстена на нея, но е израснала далеч от “уюта на баба”.
Синът и е и инженер, с две висши образования, снаха й е изпълнителен директор, а внучката й завършила медицина в Калифорния, сега коремен хирург в Лос Анджелис.
“Преуспели деца имам, но щастието ми за тях граничи и с мъката, че са далеч. Сега това дърво е единственото, което ми остана да напомня за детенцето ми”, продължаваше да ридае жената за момчето, което вече 35 години е в друг континент.

Днес, 52 години по-късно борчето е все още там, вече голямо, внушаващо и силно дърво. От трите дръвчета, засадени навремето, обаче, само нейният е издържал. Другите две, които са били за децата на съседските семейства са изсъхнали и отрязани.
Освен, че се грижи за цветята и дръвчето жената всяка сутрин помита тротоара и улицата пред блока.

“Когато минават деца им късам от цветчетата и им казвам да ги подарят на майките си. Този малък жест всъщност изпълва майчинското сърце с несравнимо щастие. Нямам нищо против, който иска да си откъсне, пак ще засея и пак ще пораснат” казва, изпълнена с надежда самотната Гинка.