БЪЛГАРИТЕ ОТ \"ТИТАНИК-2\" във ВАРНА: НЕ СМЕ ГЕРОИ, ВЪРШИХМЕ СИ РАБОТАТА (СНИМКИ)

20/01/2012, 19:07

Десислава Димитрова, снимки Тодор Танчев

Не сме герои, вършихме си работата

Петимата от българите, преживяли ада на “Коста Конкордия” се прибраха вчера във Варна след близо седмица чакане в Италия. Христо Христов, Петър Петров, Камен Пеев, Георги Стоев и Николай Вачев (снимки) разказаха спомените си за това как е протекла за всеки един от тях фаталната вечер точно преди седмица. Всички моряци са категорични, че дори и за момент в нощта на инцидента паника не е имало – нито сред пасажерите, нито сред екипажа. Всички действаха много организирано и професионално, разказаха момчетата. Всеки от нас знае какво да прави и беше на местото, на което по предварителен план трябва да е, коментира Камен Пеев. Той е категоричен, че е нямало никаква забава в реакциите както на командния състав, който е обявил тревогата за напускане на кораба, така и на екипажа. Всеки от нашите мряци се е включил доста активно в спасяването на пасажерите от кораба. По груби сметки те са участвали в евакуацията поне на 800 души. Никой от тях обаче не го приема като геройство, а просто като част от задълженията им.

Най-активно в спасителната акция се включил първият механик Петър Петров. Той направил 6 курса със спасителните лодки, за да помага на останали на борда на потъващия лайнер пасажери или на паднали във водата пътници. Командата за проблем в кораба го заварила в банята. Още мокър с хавлията той имал само секунди, за да се окопити и да нахлузи работния гащеризон, да грабне инструментите си да се отправи към командния пулт на машинното отделение. Там му разпоредили моментално да се отправи към аварийните дизел генератори, които се намирали 11 етажа нагоре. Когато вече не успявали да се свържат с командното управление и осъзнали, че положението става критично. Моментално тръгнал да се връща, но в залата вече нямало никой. По коридорите било пълно с пасажери, бързащи да излязат на паулбата. Пътничка забелязала, че е без спасителна жилетка и моментално му връчила своята – резервна. Вече на открито попаднал на семейство японци, които били доста притеснени, че не могли да се качат на спасителна лодка. Той ги посъветвал да стоят на място и да не губят самообладание, защото там където се намират е високо и няма опасност да потънат. По-нататък по пътя си не пропуснал да помогне и на семейство англичани с малко детенце. Първоначално възнамерявал да им даде допълнителни жилетки, за да държат детето над водата, ако скочат и се опитат с плуване да стигнат до брега. После обаче преценил, че ще е по-уместно да намери спасителен пояс. На високия борд, на който се намирали обаче не останала нито една. Моментално се втурнал към ниския, където не бил останал жив човек, а спасителните лодки се връщали, за да помагат и на другите пасажери. След това заедно с бащата на детето решили, че ще е най-добре да отидат именно на ниския борд и от там да скочат във водата, която по това време била около 16-17 градуса с плуване да стигнат до брега. В това време вече спасителните лодки били стигнали обратно до кораба. Заради многото въжета около борда му обаче било изключително опасно да го приближат. И така както нямало никой на дясната паулба за секунди тя се напълнила с хора, чакащи да бъдат спасени. Петров също слязъл в лодката. В момента, в който 150-те й пасажери били разтоварени на сигурно на брега той предложил на момчетата от екипажа да се върнат и да спасят ако има и други останали на кораба. Възражения нямало. Така направили общо 6 курса, като в първите три лодката била пълна на максимума си – по 150 пасажери. В последните вече взимали само по 15-20 изостанали пасажери. Тогава обаче доста им помогнала бреговата охрана, която поела контрол върху ситуацията.

Всички пак ще плават

И петимата моряци, преживяли крушението на италианския лайнер възнамеряват да се върнат в морето. Макар и толкова скоро след трагедията никой от тях дори и не спомена за отказване от плаването. Това ни е професията, лаконично каза Камен Пеев, който е и с най-голям стаж по корабите от колегите си. Подкрепи го и първият механик Петър Петров. Каквото преценят, това ще ни изплатят като обезщетение от фирмата, аз съм бил доволен до сега от тях, каза още Петров.

Празнували края на смяната на Христо Христов

Сблъсъкът на “Коста Конкордия” хванала повечето от нашите моряци в бара за екипажа, където възнамерявали да отпразнуват последния ден и края на смяната на фото-принтера Христо Христов. Неговото евакуиране от кораба също не минало безпроблемно. Той изпълнил всички оттренирани процедури, стигнал до лодката на 4-та паулба, на която трябва да се евакуира, качил се в нея, но за зла беда тя не могла да измине дълъг път. Още на палуба 3 тя закъсала. Наложило се да се евакуират от лодката. Тук обаче не свършили бедите им, защото водата вече заливала паулбата. За да не останат под нея пасажери и моряци се качили на перилата. Паника обаче категорично нямаше, каза Христов. Той добави, че през цялото време си е комуникирал с пътниците и те, макар и уплашени са се владеели. Някои от тях са искали да скочат във водата и с плуване да стигнат до брега. Тук обаче се намесила бреговата охрана и набързо ги разубедила от тези идеи. С риск за живота си хората от приближилата се спасителна лодка те започнали да помагат на блокираните на перилата да слязат по висящите въжета. Подобна е била и участта на хотел фитера Георги Стоев. Спасителната лодка, в която успял да намери място, заради големия наклон на кораба също не могла да стигне до водата. Наложило се и той да помага за евакуацията от плавателното средство на близо 150-те пасажери, които се надявали да напуснат “Коста Конкордия”. Всичко минало гладко и накрая на помощ им се притекъл екип, в чийто състав бил друг варненец – Росен Димитрова. Стоев от далеко го чул, че крещи да се слизат в тяхната лодка, защото там има достатъчно място. Искрено съчувствам на близките на жертвите и съжалявам, дори и 1 човек да е загинал, значи не сме си свършили работата добре, с горчивина заключи фитерът.