„Сградите на Варна“ е рубрика на вестник „Народно дело“ в съавторство с изследователя Георги Кацарски, арх. Юлия Железова и арх. Живко Железов. След красивата история на площад „Независимост“, търговската улица „Преслав“ и площад „Мусала“ продължихме по бул. „Княз Борис І“ - вечната главна улица на града. По нея стигнахме до двореца «Евксиноград».

Булевард «Княз Борис I“ завършва в края на жк «Чайка». Оттам магистралният път продължава към вилната зона и курортните комплекси. По този маршрут се достига до двореца «Евксиноград». Дворецът «Евксиноград» е част от националното богатство на България. Намира се на 8 километра от града и е разположен сред огромен парк, който се състои от френска геометрична градина и английски парк. Паркът е уникално произведение на българското и европейското градинско и парково изкуство. Засадени са 41 вида иглолистни и 26 вида широколистни дървета, 22 вида вечнозелени храсти и повече от 120 вида палми. Паркът е разположен на брега на морето на ивица от 3 км. В източната му част са разкрити останки от ранновизантийска крепост, която загражда малък нос, известен като Чатал таш (Раздвоен камък). Преди това носът се наричал Свети Яни по името на стар манастир, чиито основи са разкрити. Южно се огражда от нос Сагънлък. Паркът се разсича от река Кестричка бара. Южно от двореца се намира църквата „Св. Димитър».

Дворецът е построен по желание на княз Батенберг. При първото си посещение във Варна той харесва местността за лятна резиденция. На 7.VIII.1881 г. Общинският съвет решава да откупи местата, които принадлежат на гръцката герондия (община), и да ги подари на княза. Такова желание има и гръцката община. През 1882 г. тя подарява тогавашния манастир «Св. Димитър» и имотите около него на княз Александър Батенберг.

Първоначално дворецът се нарича «Сандрово» по името на Александър Батенберг (от итал. Александър - Сандро).

Фердинанд сменя името

На това голо място по проект на австрийския архитект Рупелмайер на 15.VIII.1882 г. е положен основният камък. В основни линии строителството на двореца завършва към 1890 г. Той се доизгражда от швейцарския архитект Херман Майер и арх. Никола Лазаров. Окончателно е завършен и обзаведен през 1893 г. Първоначално се нарича «Сандрово» по името на Александър Батенберг (от итал. Александър - Сандро). След абдикирането на княз Батенберг с указ на княз Фердинанд от 6.IX.1893 г. местността е преименувана на «Евксиноград» (гостоприемен град). Фердинанд Сакскобургготски е бъларски княз от 7.11.1887 г. и цар от 22.IX.1908 г. Роден е на 14.11.1861 г. във Виена. Подчинява външната политика на Германия и Австро-Унгария. Има голям принос за икономическото развитие на България до войните и главен виновник за поражението във войните. От първата си съпруга Мария-Луиза има двама синове - Борис и Кирил, и две дъщери - Надежда и Евдокия. Доизгражда и обзавежда двореца «Евксиноград» и парка. Принуден е да абдикира в полза на сина си Борис през 1918 г. Умира на 9.1.1948 г.

През първия етап построили часовниковата кула

През първия етап на строителството се построяват основната сграда, часовниковата кула и оранжерията. Пристанището и вълноломът започват да се изграждат от август 1893 г. и се завършват през 1910 г.

Външната архитектура на двореца е повлияна от Френския ренесанс. Фасадите са изградени с фугирана зидария и висок мансарден покрив. В северната си част покривът завършва кулообразно. Кулата е увенчана с висок купол с форма на пресечена пирамида. В купола е вграден часовник и е най-характерната част от сградата. В партера, около обширен хол, са разположени кабинети и приемни помещения. Стаите за гостите и спалните помещения са поместени на мансардния етаж.

(Дворецът «Евксиноград» (1893 г.) е дело на арх. Рупелмайер, Х. Майер, Н. Лазаров. Външната архитектура на двореца е повлияна от Френския ренесанс.Фасадите са изградени с фугирана зидария и висок мансарден покрив.

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!