ДАДОХМЕ КУРБАН и в Афганистан

---

 

Не ни се размина и в Афганистан. Досега сред близо четирите хиляди жертви, дадени от международните сили, нямаше българско име. 

Вестта за гибелта на сержант Симеонов от френския чуждестранен легион взриви форумите в интернет. И постави много въпроси. Например трябва ли да жалим за човек, избрал доброволно военното поприще, което освен пари носи и смърт? Доколко трябва да го броим за българин, щом воюва от името на друга държава, за чужди интереси? И може би най-сложният – какво правят българските, френските, испанските и т.н. момчета и момичета, облечени във военни униформи, на хиляди километри от родината си. Чии интереси защитават там? Докога ще продължи?

Жал да ти стане, като четеш написаното от някои блогери. Вместо да ни обединява, гибелта на наш сънародник поражда у тях озлобление, завист и омраза. А всъщност по какво се различава той от останалите милион българи, тръгнали на гурбет? Роден и израснал в България, съпругата и тригодишният му син живеят на стотина километра от Варна. Има и още нещо - по какво се различава наемникът в легиона от професионалния войник в българските военни части по света? За мнозинството изборът на тази, носеща гибел професия е шансът да осигурят малко по-добър жизнен стандарт на близките си. С надеждата, че самите те няма да загинат или да бъдат осакатени. Ще каже някой - да, но французите са хитри – наемат чужденци да мрат заради тях. А какво друго са международните сили в Ирак и Афганистан, ако не огромен чуждестранен легион. При това издържан от данъкоплатците на всяка една от участващите държави.

Най-трудно е да се обясни какво правят нашите младежи там. Официалният отговор е ясен – защитават демокрацията и цивилизацията. Като се премълчава истината, че там не ни искат. Не приемат и не разбират нашата демокрация, а от цивилизацията ни възприемат само калашниците. И са готови на саможертва в името на своите вярвания. Иначе как да си обясним, че един афганистански войник разстрелва двайсетина свои „съюзници”. Но има и други отговори. Например, че въпреки продължаващата повече от десет години операция с участието на над стохиляден международен корпус, производството на хероин расте. През миналата година мак се е отглеждал в 17 афганистански провинции, с три повече отколкото през 2010-а. Някой печели от това, нали?

И накрая, за реакцията на властимащите. Саркози нареди прекратяване на всякакви операции на френския контингент и заяви: „Отиваме си, щом афганистански войници убиват наши.” С което стресна Вашингтон. „Надявам се президентът Саркози да не изтегли военните части от Афганистан едностранно”, побърза да реагира водещият кандидат на републиканците в надпреварата за Белия дом Нют Гингрич. Българският премиер изказа съболезнования на близките на загиналия. И толкова. Според приетата от кабинета програма изтеглянето на българския контингент ще стане постепенно – от 620 души в момента в края на 2014 г. ще останат 150. Защо?

Йордан Дончев

 

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.