Инвалид бедства в малка стаичка с двете си деца без ток, храна и вода

---

Животът на 46-годишния петричанин Стоян Димитров е объркана драма, в която освен него страдат двете му деца - 10-годишната Мария и 17-годишният Борис. Бащата е тежко болен. Мими и Боби отрано преживяват изпитания, от които биха побелели косите на всеки възрастен човек - свидетели са на развода на своите родители, живеят заедно с баща си в една задушна стаичка без ток, вода и елементарни удобства. Гладуват. Мария се храни с хляб и сол, често обръща солницата направо в устата си, за да задоволи глада си. Боби постоянно си търси работа и е доволен, когато изкара някой лев, за да нахрани сестричката си. Бащата Стоян не е ял от дни. Майката на двете деца Елена Батева си има приятел, с когото наскоро бяха заловени за изготвяне на фалшиви документи. Съдът й е присъдил родителските права над двете деца след развода, но те не искат да живеят с нея, пише Блиц. Самата тя живее в общинско жилище, в което допреди време живеело цялото семейство. След развода тя изгонила мъжа си от апартамента. Той наел за 80 лева малката стаичка, която се намира в двора зад малка едноетажна къща на улица "Христо Чернопеев" в Петрич.

Бащата Стоян Димитров и децата му Мими и Боби се обърнаха за помощ към в. "Струма". Единственото им голямо желание в мизерията, в която живеят, е да получат общинско жилище под наем. Те обаче нямат и малкото пари, които са необходими, за да оформят необходимите документи за кандидатстване в общината. И молят общинари и съветници да проявят към тях състрадание и милосърдие.
Докато репортер на вестника разговаряше с тях в задушната стаичка, се виждаше как очите на 10-годишното момиче съвсем като очи на възрастна жена преглъщат напиращите сълзи заедно със солта от солницата, с която Мими залъгва глада си.

Ето разказа на тримата:
Бащата Стоян Димитров: Болен съм от диабет, цироза, имам запушване на артериите на краката. Направени са ми две операции, плюс операция на гръбнака. Трябва да ми сложат два байпаса на сърцето, но нямам пари за това. Не мога да ходя, нямам мускули на краката. По старото удостоверение от ТЕЛК съм със 78% инвалидност. Трябва пак да ходя на комисия, но няма пари. Работих като шофьор, но все без осигуровки. Пенсията ми е 124 лева, 80 лева плащам за наем. Не съм ял от 5-6 дена, не мога. Живеем в тази стаичка тримата, много обичам децата си и те ме обичат. Аз спя на леглото с Мими, а Боби спи на дюшек на земята. До днес нямахме ток, палехме свещи. Нямаме вода, нямаме тоалетна. Няма пари за ядене. Мими яде сол и вода. Тя е в четвърти клас. Учи се горе-долу добре. Боби е в 11-и клас на ПГМЕТ "Юрий Гагарин". Опитва се да си намери работа, за да докара някой лев. Аз съществувам благодарение на две лекарства - инсулин и "Синтром".

Жена ми Елена Батева бе домоуправител на блока, в който беше общинското ни жилище. Живях в този апартамент 20 години. Аз плащах наема. Договорът за наем на жилището е на името на майката на Елена - Лидия Ангелова, която 30 години живя в Канада. В този договор е записано ЕГН-то на Елена, а не на Лидия. Помните ли историята отпреди време, когато син, без да иска, бутна баща си по стълбите и после баща му бе откаран на тежки операции в "Пирогов"? Този баща бях аз. Жена ми ту ме гонеше от жилището, ту пак ме прибираше. Затова исках друго общинско жилище, тъй като бащината ми къща е прехвърлена на една от сестрите ми. Кметът ми даваше гарсониера на 4-ия етаж в същия блок и само трябваше жена ми Елена да подпише едни документи. Но тя вдигна скандал.

На 30 декември 2013 година тя пак ме изгони. Беше събрала пари от блока за асансьор, но ги профука в казиното. Сега хората в блока не я искат и събират подписка срещу нея. Като ме изгони, отидох в Гърция при майка ми. Като се върнах от Гърция, пак ме прибра. После пак ме изгони.

През юли миналата година се разведохме, съдът й даде родителските права. Пак ме прибра, но после през март тази година отново ме изгони. Тя не се грижи за децата си, тегли от картата детските добавки и ги харчи в казината. Мими и Бобо дойдоха да живеят при мен. Жена ми си намери приятел - Петър Пойрязов-Пешо Петела. Наскоро полицията залови жена ми и Петър с фалшиви документи. Петела пое вината, нея я пуснаха. Тия дни Елена казала на Мими, че скоро ще пуснат Петела от ареста и той ще ме убие. И по-рано ме е заплашвала, налагаше се заместник-началникът на полицията в Петрич да ми сложи охрана.

В безизходица съм. Жал ме е за децата. Страх ме е социалните да не ми вземат Мими. Вземат ли ми я, ще пукна. От бебе съм я изгледал. Добре че ни помага колкото може сестра ми Диана, която е в Англия. Искам едно-единствено нещо - общината да ни даде под наем общинско жилище. Подготвил съм документите, остава само един - декларация пред съда, че не съм прехвърлял или продавал свой имот. Чакам да получа пенсията, за да платя таксата за този документ. А и не знам как ще стигна до съда, където трябва да се явя лично. Най-голямото ми желание е, ако може, съдът да ми даде родителските права над децата ми, които Елена, майка им, нарича с обидни думи.

Борис Димитров: Ученик съм, но когато си намеря работа, работя, нищо че страдам от астма. Наскоро брах ягоди за 20 лева надница на ден. Казах на майка ми: "Мамо, дай банковата карта, да си теглим детските, да храня Мими, тя яде всеки ден хляб и сол". Не я дава, харчи нашите детски по казината. Майка ми докара баща ми до това състояние.

Мария Димитрова: Остана ни малко олио в една чаша. Натрупаха се дрехи за пране, мама не ги взема да ги изпере. Държи двете инвалидни колички на баща ми заключени в апартамента, не му ги дава. Не искам да се разделям с татко.

Следете всяка минута 24 часа в денонощието последните новини - такива, каквито са, от Света, България и Варна в Petel.bg!

Изпращайте вашите снимки на [email protected] по всяко време на дежурния редактор!

Бъдете с нас навсякъде и през вашия мобилен телефон! 

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.