Парцалев купил акордеон на ромче при снимките на "Тримата от запаса"

20/06/2015, 19:29

Големият актьор живял на квартира, пълна с икони, старинни мебели и 2400 антикварни книги. Сега колекцията му е в музея в Левски

Докато Георги Парцалев участваше в снимките на “Тримата от запаса” в католическо село до Бяла Слатина, при него дошло циганче от масовката. Момчето казало, че много му се иска да свири на акордеон, но родителите му нямали пари, пише в. "24 часа".

Парцалев купи акордеона, а после от семейството го обикаляли: “Не можеш ли да вземеш и един велосипед за малкия?”.

Георги Парцалев притежаваше невероятна доброта, щедрост и човещина. Където и да отидеше, хората се притискаха в него да го пипнат, да чуят гласа му, а той им отвръщаше с неподражаемата си усмивка.”

Това казва днес Димитър Методиев от Левски. Приятелят на Парцалев по онова време бил следовател, после адвокат.

В родния Левски не забравят как смешно-тъжно е тръгнала кариерата на Георги Парцалев на читалищната сцена. Преди да се появи под светлините ѝ, той

мечтаел да разплаква зрителите като драматичен актьор. Провървяло му

- една от първите му самодейни роли е в класическа трагедия. В края на действието героят му трябвало да се застреля с пистолет. Зад кулисите чакал човек с дъска, за да озвучи гибелта с трясък. В съдбовния миг Парцалев опрял дулото до челото си и дръпнал спусъка веднъж, втори, трети път. Гръм обаче нямало. Тогава хвърлил пищова, грабнал нож от масата и викнал “Заколвам се!”. Тъкмо паднал в кръв, зад кулисите изтрещяло. Залата прихнала. На другия ден по улиците го сочели: “Вижте този, дето се гръмна с ножа!”.

“Може би още тогава се е разделил с желанието един ден да облече сценичния костюм на Хамлет или Отело. Копнежът да изиграе Дон Кихот обаче дълго не го остави. Довери ми, че се е простил завинаги с образа в Мадрид. Застанал пред паметника на рицаря и изпушил кутия цигари за сбогом с ролята. Разсмиваше цяла държава, но дълбоко в себе си носеше тиха печал. Усещах, че я изповядва, когато рецитираше “Клоунът”.

“Аз всяка вечер сменям своя грим и всяка вечер съм с маска нова. Навсякъде приет, но никъде любим. Душата ми е пълна с отрова.” Този стих се е врязал завинаги в съзнанието ми. И досега си мисля, че в него беше другият Парцалев - тайнственият, непознатият”, твърди Димитър Методиев.

Когато си идвал в Левски, най-често гостувал у Методиеви. На съпругата Стефка

предварително си поръчвал да му приготви кьопоолу, имамбаялдъ и нещо с ориз

“Само да не е скара, не ми се поглеждат кебапчета, кюфтета, пържоли. Омръзнали са ми от вечерите след спектакъл”, предупреждавал актьорът.

“Докато беше в Правителствена болница, пак поиска кьопоолу, както Стефка го прави. А иначе на трапезата му сядаха много хора, но винаги плащаше сам сметката. В Левски го канехме да опита от прочутите домашни ракии - черешова, кайсиева, гроздова. Въобще не се изкушаваше. Вадеше от чантата си уиски “Тичърс”, доливаше в чашата вода и отпиваше. Димеше непрекъснато - до него имаше 3-4 кутии, предпочиташе “Марлборо” или HB”, описва Методиев.

Още в началните класове Георги правел театър във фамилната къща в Левски. Преди представленията смъквал пердетата на баба си Теодосия и ги диплел за завеса. От мазето изкарвал обръчи от бъчви, въжета и какви ли не вехтории и ги подреждал като декори. От бабините скринове вадел фусти и помагал на децата от махалата да ги обличат според въображението му.

“Жоро беше автор, режисьор, сценограф, актьор в собствените си постановки. За да не изглежда наужким, съседско момиче раздаваше билети и ги късаше до дувара. Героите тъкмо се развихряха и някъде от двора се разнасяше гласът на баща му, чичо Иван. Щом чуехме: “Жоро, къде си?”, спектакълът за миг се разтуряше”, спомня си Наталия, братовчедка на Георги Парцалев. Тя е на 82 г. и единствена от фамилията живее и днес в Левски.

Според родовата памет потеклото тръгнало от предшественик, който купувал и продавал парцали

Наследниците държали много на името. “Навремето в дипломата от прогимназията ме записали като Наталия Георгиева. Нося отличен вкъщи, а баща ми се мръщи: “Ти си Наталия Парцалева. Отиваш при директора и връщаш дипломата.” Дори когато минаваха под венчило, жените запазваха фамилията. Съпрузите им не протестираха и отвръщаха, когато им викаха Парцалев”, вметва Наталия.

Цветелина - най-младата потомка на Парцалев, родена 7 г. след смъртта му - също носи с гордост името.

Когато Георги Парцалев постъпил в Първа мъжка гимназия в Плевен, баща му го записал на гостилница. Заможният търговец Иван Парцалев не давал на сина си пари на ръка. Казвал му: “Ако искаш, заведи целия клас, поръчайте си и се нахранете. Сметката да я пишат в тефтер - като дойда, ще я оправя!”.

Заради това Георги вечно ходел без пари. Веднъж написал в дневника си: “Днес даваха страхотен филм. Пропуснах го - нямам пари!”.

Същия ден баща му пристигнал да плаща наема на хазяина и вересиите в гостилницата. Видял отворената страница в квартирата и дописал: “Парите развалят човека.” Тръгнал си, без да финансира любимото занимание на сина си. Родителите много искали синът им да стане лекар и той записал медицина. Завършил семестриално, но така и не се дипломирал. Криел от семейството, че играе в театър “Възраждане”.

“Държеше студентска квартира в София. Чичо и стринка му пращаха пари - мислеха си, че издържат бъдещ доктор. Всичко лъсна, като дойде повиквателната за войник.

Пратиха го като трудовак да копае в Мадан. Там звездата му изгря покрай Енчо Багаров, който имал задачата да сформира ансамбъл на трудови войски. Както обикалял по агитки, попаднал на обекта и най-случайно чул Парцалев да си тананика. Заслушал се и взел да подпитва началника.

Този е факир на квадрат. Хем весели ротата, хем го бива за фелдшер

Лекува болни, превързва рани, даже с раждане се справи, бебето проплака в ръцете му”, похвалил го командирът. Тогава се събраха с Багаров - бяха страхотен дует в Сатирата. Жоро му стана кум, после кръстник на едната дъщеря”, разказва Наталия.
Големият актьор никога не е притежавал собствено жилище, нито кола. Можел е да се уреди при срещите с Тодор Живков, но той не отворил дума. “Срамно е, сам човек съм”, казвал на близки в Левски.

Уникалната му колекция от 108 икони запълвала стените от пода до тавана в софийската му квартира. 40 били изключително ценни, зографисани от майстори на Самоковската и Тревненската школа. В библиотеката му имало над 2400 тома. В наши дни повечето от тях са подредени в градската библиотека в Левски.

“Жоро спеше в невероятен бароков креват с китайски сюжети, а старинните часовници, свещници и самовари държеше в сандъци под леглото или върху гардероба”, казва Димитър Методиев.

Според него синът бил лика-прилика на майка си Веселина - остър и весел ум, колоритен хумор, голяма душа. На 85 г. тя се шегувала: “Я да седна, че току-виж се наместили сватовете, нали си имам момче ергенче!”.

Приживе Парцалев искал да дари колекцията си на родния град. След завещанието на 27 май 1991 г. местните първенци избрали къща в центъра. Веска Парцалева лично изпълнила волята на покойния си син - 2487 реликви за 2 398 130 лв. дошли в Левски с протокол.

“Не ограждайте мебелите с въжета, че хората да не застават като препарирани. Не правете музей, а нещо като клуб. Събирайте се вътре, приказвайте си, пийте по едно уиски. Живот да има, а не мъртви предмети.” Това заръчала Веска Парцалева, когато дарявала антиките. Най-страстно колекционирал книги - обикалял по пазарите, плащал самолетните билети на хора да му доставят отдругаде -

искал да прибере и съхрани безценната литература. Обичал и бижутата

Носел дамски пръстен с голям брилянт и 20-ина по-малки. Уникатът бил купен от аристократка.

“Знаеше се, че Жоро е влязъл в Правителствена болница със сребърния кръст. След смъртта му на 31 октомври 1989 г. родственици донесоха в торбичка всичко и го предадоха по опис на стринка. По-късно всички бижута изчезнаха, няма ги и снимките от семейния архив. Днес никой от фамилията не притежава нищо за спомен от Георги”, казва братовчедката Наталия.

Старата къща на Парцалеви в Левски е съборена през 80-те г. Преди 3 г. починала сестра му Теодосия. Толкова обичаше да се връща в родния град. Затова за 90-годишнината му посветихме празници - все едно не ни е напускал, говорят в Левски.