Бивша учителка избухна в плач: Синът ми е в инвалидна количка, Социалните режат часовете като личен асистент, пълни бюрократи са, знаят само „не може”

---

Родители на 26-годишен инвалид с ДЦП, епилепсия, анемия и редица други заболявания, от 10 години водят обречена битка с държавната бюрокрация в опит да докажат, че синът им се нуждае не от 4, а от 24 часа грижи на ден, пише struma.bg.

Вчера, при поредното посещение от страна на „Социални грижи” Благоевград в дома на прикования към инвалидната количка Ивайло Неделковски, майка му Снежана изпусна нерви и за малко не се нахвърли върху социалния работник, пристигнал да прави социална оценка – своеобразна анкета, при която се пресмята от колко часа грижи има нужда индвалидът. В тази оценка се сумира времето за хранене,  необходимостта от разходки и пране. Броят на набраните точки определя и часовете, на които общината назначава на Ивайло личен асистент – в случая неговата майка Снежана Неделковска. Тя е бивша учителка в с. Брежани, но тъй като няма кой да гледа сина й, преди много години зарязала работата си и сега е неотлъчно до Ивайло. Първо започнала като личен асистент на 4 часа, после на 6, а последната социална оценка я изкарала извън кожа – като на Женския пазар социалните започнали да се пазарят с нея за часовете грижа, от които се нуждае напълно неподвижният й син, „офертата” им почнала от 2 часа, накрая с огромна неохота се спрели на 6 часа и не дали дума да се издума за повече, защото за неговото заболяване не се полагало готвене и пране.

Основният проблем на Снежана са не толкова парите, макар че в дома им работи единствено съпругът й, поп Яне Неделковски, колкото стажът. Заради намаленото работно време, за което й плащат по програмата за личен асистинт, за 10 г. бившата учителка едва е успяла да събере 7 г. стаж.

За мен това не са хора, а бюрократи, за които е важно да спазят някакви букви от закона, методически указания, а никой няма представа как се гледа такова дете, как се е случвало по 3 седмици да не мога да напусна къщата си, избухна в плач майката.

Макар и малко по-сдържан, бащана на Ивайло – поп Яне, също на няколко пъти се насълзява, докато описва съдбата на сина си.

Роди се с ДЦП в резултат на лекарска грешка – пъпната връв се била увила около вратлето. Не може да се движи, не може да говори, иначе разбира всичко и дори, когато ми се случи да загубя нещо, той с очи ми показва къде да го намеря. С други думи – откакто се е родил, синът ми се нуждае от 24-часови грижи, не можем и за 1 минута да го оставим сам.  Храни се по 5 пъти на ден – по малко, иначе повръща, и всяко хранене му отнема по 2 часа. Отделно преди това храната задължително се пасира. Когато повърне или се изпусне, а това също се случва по няколко пъти на ден, всичко се пере. Ивайло се нуждае още от чист въздух поне 2 пъти дневно, което също е свързано с много часове, защото не е лесно да го облечеш и да го натовариш в инвалидната количка. И през всичкото това време, когато и да сме се обърнели към социални грижи, нвинаги са ни казвали „Не може!”. Никога не сме успявали да получим еднократна помощ, защото не отговаряме на условията. Молил съм се за инвалична количка със заден джойстик, който да се ползва от управляващия, не можело. Наложи се да направим плъзгаща се врата на банята, защото виждате в каква теснотия живеем, отговорът отново беше „Не можем да я платим, полагат се само пари за ремонт, а това е врата”. Имаме право на безплатен превоз с автобус или влак, но ние не можем да ги ползваме, защото количката няма как да влезе в такова превозно средство. Отец Иван от Нови хан ни подари една стара кола, но „Социални грижи” не признават разходите за бензин. Не може, и точка. Пълни бюрократи.

Просто не са хора, допълва съпруга си Снежана, която миналия петък изпратила в „Социални грижи” поредната жалба, че на сина й са определени само 6 часа в денонощието грижи. Те го класирани на 125-о място в списъка, където с 8-часов работен ден се уреждат социалните асистенти само на първите 66 души.

От 2 месеца не съм получавала пари, сега съм включена в програма от 26 юни и вероятно някъде към края на юли ще взема 378 лв, по-скоро около 300 лв., защото ще ми удържат за данъци, обяснява бившата учителка. На сина ми 2/3 от пенсията отиват за лекарства. Съпругът ми работи като свещеник, но знаете какви са заплатите им, а ние все пак сме 4-членно семейство. Имаме и момиченце в ІV клас, но се наложи да я спрем от плуване, макар че ни донесе два медала – нямаме пари. Казва ми: „Заради бате аз съм лишена”, но какво мога да направя? Миличката, беше едва във ІІ клас, когато ми каза: „Мамо, когато порасна, аз ще напусна България и ще ви взема с татко при мен, за да можете да си поживеете”. Какво ли трябва да е изпитало едно дете на 8 г., за да го каже това, избухва отново в плач Снежана Неделковска.  

Вчера пред репортер на „Струма” социалният работник Стоян Богдански обеща да включи в доклада си за пред оценъчната комисия препоръка да се удължи времето на социалния асистент на Ивайло поне с часовете за пазаруване и по-продължително хранене. Ще уважи ли комисията доводите му, ще стане ясно най-рано след седмица. Междувременно от Министерството на труда и социалниге грижи съобщиха, че през Регионалните служби по заетостта се отварят паралелни програми за личен асистент, на които се определя минимум 8-часов работен ден. Те обаче отговаряли на други изисквания, които не е ясно дали ще паснат на статуса на Яне и Снежана Неделковски: двама родители, посветили живота си на своя син, на които държавата иска да наложи своята мерна единица – 2, 4 или 6 часа максимум в денонощие.

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.