Честваме Света Марина днес, ето какво трябва да направите

17/07/2015, 09:07

На 15, 16 и 17 юли християнската църква почита погиналите за вярата свети мъченици Кирик и Юлита, Атиноген и Марина. Според народните представи на българите трите християнски празника са най-горещите летни дни. Народът ни ги нарича най-общо Горещници, а в различните райони на страната - Блъсъци, Чуреци, Люта, Чурута, Марина Огнена, Опална Марина, Чурлига, Пърлига. Според местната традиция за най-опасен се приема първият или последният от трите дни. Традицията забранява през Горещниците да се работи на полето, защото ако някой отиде да жъне, снопите му ще се запалят. Не трябва да се пали и домашното огнище. В Пловдивско св. Кирик се тачи като лечител на болни очи. В Тетевенско пък вярват, че светецът пази добитъка от болестта “огница”. Св. Кирик е и повелител на гръмотевицата и дъжда подобно на св. Илия.

По време на Горещниците съществува практика да се предсказва какво ще бъде времето през зимните месеци. Ако през първия Горещник е много топло и слънцето пече силно, то януари ще бъде дъждовен и мек. През трите Горещници хората се къпят в топли минерални води с вярата, че през цялата година няма да се разболяват.

На 17 юли е третият Горещник - денят на света великомъченица Марина. Според житието й тя била дъщеря на езически жрец, живял през 3 в. На 12-годишна възраст Марина се отдала на християнската вяра и заради това била подложена на жестоки изтезания. На 16 години тя била изправена пред съда и измъчвана – горили раните й с огън, поради което вероятно народът я нарича “Огнена”или “Опална” Марина. Въпреки жестоките мъки св. Марина не се отрекла от вярата си и била обезглавена.

Според народните вярвания светицата е повелителка на огъня. В някои селища на Тракийската низина южно от река Марица Горещник е само този ден - 17 юли, и се празнува срещу огън и мълнии. В Северна България почитат празника също за предпазване от огън и пожари. Вярва се, че изворите (аязмата), обречени на св. Марина и намиращи се в близост до параклиси или черкви, чийто патрон е тя, са много лековити. На Огнена Марина стопаните загасват стария огън и запалват “нов”, “жив” в огнището. Това се прави от двама братя близнаци или мъже, носещи едно и също лично име, което трябва да е единствено в селото.

Жените на Маринден спазвали редица забрани. Не работели с ножици, конци и въжета; не шиели с игли и не плетели с куки. Не решели косите си, за да се предпазят от змиите, които през лятото често се срещат на полето, в ливадите, градините и лозята.

В полунощ, съблечени чисто голи, мъжете започват да трият едно в друго сухи лескови, хвойнови или липови дървета, докато се получи пламък. С него заклаждат голям огън, който всички селяни прескачат за здраве. Прекарват през него и домашния добитък, да не го хващат болести. Всеки си взима жар от “новия огън” и с него запалва домашното огнище. В районите на Родопите и на Странджа планина св. Марина се приема за повелителка на змиите. На празника на светицата стопанките не трябва да работят, не трябва да пипат конци и въжета, не режат и не плетат, за да не ги хапят влечугите. Когато видят змия, я прогонват с думите: “Нека света Марина да те умарини!” Култът към светицата е силно развит в Странджа, където на нея са посветени параклиси и лековити извори. Близо до Малко Търново има пещера, входът на която е много тесен и според старо поверие, разказвано от местните хора, през него могат да се промъкнат само “чистите” девойки, чиято чест е опазена неопетнена. В този район наричат този ден “лефтерски” (момински) празник. В селата на Стара планина с Горещниците започва периодът на седенките

Обредното “заклаждане” на първата моминска седянка е придружено с много интересни действия и наричания, в чиято основа е любовната магия. През трите дни момите събират съчки и влачат след себе си стебла от тиква, “за да се събират и влачат ергените по тях”. Вечерта девойките се събират с хурките си на седянката. Една от тях отива с котле да налее прясна вода от воденицата, защото там водата се върти и така се пожелава “ергените да се въртят около тях". После дават тайно на момците да пият от тази вода за любов. При запридането на хурките се изрича магическо заклинание. ”Какво предеш?” - пита едната от момите. Отговорът е: ”Запридам ергените от Горната махала до Долната”. Вечерта, когато си легнат да спят, девойките слагат мокър конец в комина “за да съхнат момците по тях, както съхне конецът”. Има обичай и да забождат хурките си в мравуняк, “за за пъплят ергените по тях, както пъплят мравките”.

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!