Маслен нос крие вековна загадка, която мнозина опитват да разрешат и да станат несметно богати

---

"24 часа"

Само този народен отмъстител е хайдутувал по море

 

Вълчан войвода е уникален в историята на българското хайдутство. Той е единственият народен отмъстител, хайдутувал по море. Неговата флотилия връхлитала и плячкосвала турските галери. Част от парите раздавал на бедните, другата заделял за подготовка на въстание.

Родом от лозенградското село Паспалево, Вълчан води дружина в края на XVIII и началото на XIX век. Висок, едър, с дълга черна коса, с гайтанлии мустаци и светли гълъбови очи - така го портретуват старите хроники.

Пиратството е

традиционен

поминък в

Черно море

От дълбока древност разбойници пресичали пътя на търговските кораби по Евксински Понт. Старогръцкият историк Ксенофонт пише:

“Траките, населяващи областта, си били поделили бреговата ивица със стълбове и всеки прибирал това, което попаднело в неговата част.

Говорело се, че по-рано, преди да си поделят брега, те се избивали едни други при събиране на плячката. При тях се намирали много легла, сандъци, свитъци и разни неща, които моряците носят в своите сандъчета.”

На юг от Созопол вълните мият залива Сулинария, чието име в превод означава Обирджийски корабен стан. Пак край Созопол се намира

остров Свети Иван,

който е бил

“пиратска република”

През XVII век мъже от кол и въже превземат скалистата твърдина и я превръщат в база за разбойническите си набези. Това са запорожки и донски казаци, омесени с всякаква друга измет. Русия ги използва срещу Турция по същия начин, както Англия и Франция поощряват пиратството, за да обезкървяват испанската мощ.

Морските гости се настаняват в манастира “Св. Йоан Предтеча”, един от най-големите по българските земи. От години археолози разкопават светата обител и вадят свидетелства за пиратското битие. В манастирската църква са открити чаши, съдове и кости - документи за някогашни оргии. Гюлета от корабна артилерия пък говорят за люти крайбрежни битки.

Черноморските хайдуци плячкосвали крайбрежието на империята и васалното на султана Кримско ханство. В “Летопись событий в Югозападной России в XVII веке” на Самоил Величко има сведения за

погроми над

Балчик, Варна,

Созопол и други

пристанища

През 1629 г. на падишаха му дотяга пиратският тормоз и решава да ликвидира въпроса. През лятото той праща една наказателна ескадра, а след това втора. Разбойниците напускат острова и вдигат платна на север.

Хайката ги настига някъде между Варна и Каварна, където пиратите са потопени. Осем ладии с 260 души екипаж отиват на дъното. Малцината оцелели са приковани към веслата на османските галери.

Турската корабна артилерия срива манастира на остров Свети Иван, но не успява да изкорени пиратството. Доказателство е Вълчан войвода, капитан на флотилия хайдушки гемии.

Морските харамии контролирали района между Кюприя (Приморско) и турското пристанище Мидия. Дебнели в затулените заливчета, изскачали изневиделица и плячкосвали корабите. Вълчан използвал за капан и така нареченото Зловещо хоро. При буря неговите юнаци наклаждали на висок бряг огън и почвали да танцуват около него. Телата им пресичали светлината и откъм морето тя наподобявала фар. Изпадналите в беда съдове се заблуждавали, засядали в пясъка или се разбивали в скалите. След това било лесно…

Златото войводата криел в тайник при Зейтин бурун, сега Маслен нос. Той е северно от Приморско, част от най-източния ръкав на Странджа планина.

Седем казана с

жълтици, три медника

с бели пари

и още един с цванчове чакат да излязат на светло. В отделно ковчеже са накитите и брилянтите. В “личния тефтер” на Вълчан войвода е описан пътят до съкровището:

“При Зейтин бурун на местността Бакаджик има две змии със сплескани опашки. На едната на опашката има кръст, а на другата топуз. Тази, която е с кръста, гледа на един камък като войник и войникът отгоре има паланци сарафски (теглилка за злато). От него на 6 крачки има черен камък, като бивол да лежи и на него заграден кръст, той е белегът. А другата змия гледа на...”

Тук ръкописът прекъсва, за да опази тайната от алчни очи. Продължението следва във втория том на тефтера, който още не е открит.

Този тайник е

закодиран

като “Камилата”

Заедно с “Магарето” в Странджа и “Биволът” в Родопите той е една от съкровищниците на Вълчан по българските земи. Защото войводата не е шетал само из морската шир.

Вълчановата дружина правела засади по пътя Цариград - Виза - Силистра, откъдето минавали богатите търговски кервани. Действала и на север от Стара планина, чак до Дунава. Според преданието в неговата чета отишъл поп Мартин войвода, когато жена му била отвлечена от русенския паша. Двамата отмъстили на насилника.

В Змей кале край русенското село Копривец се намира тайникът “Жената”. Посветени твърдят, че в него се спотайват 8 тона злато. През 1983 г. там бяха проведени

най-мащабните

иманярски разкопки

в новата ни история

Бригада от 30 ентусиасти копаеше на смени, за да изрови “Жената”. Кирките разкриха внушителна твърдина от дялани каменни блокове. В пръста се валяха керамика, човешки и животински кости. Излезе и находка от медни монети. Злато обаче не се показа.

“Камилата” при Маслен нос също я проверяват. От април до декември мъже с металотърсачи шетат наоколо. В джиповете има кирки и лопати - ако нещо подсвирне, да ударят земята. Търсят съкровището на онзи, когото народът обезсмърти в песен:

Вълчан с гемия плуваше

и си на турци мъстеше...

 

Веселия Роджър - пиратският флаг първо е червен

Черният пиратски флаг първо е бил червен. Корсарите го заимстват от символиката на морските битки. Когато кораб вдигне алено знаме, обявява, че ще се сражава до последна капка кръв.

Френските пирати нарекли страховития байрак Joli Rouge - Хубавеца Червенков, а английските им побратими го обърнали на Jolly Roger - Веселия Роджър.

Историята мълчи кога точно черното измества червеното и кога е нарисуван знакът с черепа и костите. Изворите сочат, че това се случва в Карибско море около 1700 г. Автори на новия дизайн са морските главатари Емануел Уайн, Едуард Тийч, Чарлз Вейн, Ричард Уорли и Хауел Дейвис.

Защо обаче на Роджър му е весело? Легендата разказва, че черепът принадлежи на пиратски капитан, който след залавянето е обесен, а тялото му е оставено за назидание. Мъртвецът продължавал да се усмихва от въжето и станал пример за хладнокръвие сред служителите на сатаната.

Трябва да се има предвид, че пиратският флаг не е еднопланов. Серия от варианти свидетелстват за творческото въображение на художниците корсари. Класическият череп с бедрени пищялки е използван от мнозина, между които Едуард Ингланд и Джон Тейлър. При Хенри Евери обаче черепът е в профил, а при Калико Джак и Томас Тю кокалите са заместени с кръстосани саби. Едуард Тийч е с най-развинтена фантазия. Неговото знаме пресъздава скелет с копие в едната ръка и пясъчен часовник в другата, като фигурата е изправена до кървящо сърце.

Пиратите не са развявали Веселия Роджър през цялото време. Те плавали под различни флагове, докато приближат жертвата. Когато влезе в обсега на оръдията им, ритуално вдигали черното знаме. То предоставяло възможност за избор - или предаване без бой, или съпротива с неизвестен край.

Веселия Роджър е имал поразяващ ефект. През 1720 г. например Бартоломео Робъртс влиза в пристанището Трепасей на остров Нюфаундленд. Като виждат Веселяка от байрака, екипажите на 22 кораба се хвърлят във водата. Изпреварват дори плъховете, които по правило първи напускат бедстващия кораб.

 

"Черният принц" - пълен със злато, милиони лежат в трюма на потъналата фрегата

Кораб, пълен със злато, се спотайва на дъното на Черно море. В трюма на британската фрегата “Черният принц” лежи баснословно съкровище. Столетие и половина търсачи се мъчат да го открият, но богатството не се показва.

През 1853 г. избухва Кримската война. Конфликтът е между Русия, от една страна, и Турция със съюзници Франция, Британската империя, Сардинското кралство и Графство Насау. Англичаните наемат над 200 търговски кораба за транспорт до театъра на военните действия. Сред тях е и една платноходно-моторна фрегата. Нейното име е “Принц”, но я наричали “Черният принц”, защото

корпусът бил

боядисан

в гарванов цвят

През ноември 1854 г. “Черният принц” хвърля котва в пристанището Балаклава близо до Севастопол. Фрегатата не носи оръжие и храни, а само заплатите на войската. Ковчежета с няколко милиона фунта стерлинги са подредени в търбуха на кораба.

Преди да бъдат разтоварени обаче, Кримският полуостров е пометен от ураган. Стихията потапя 60 британски, френски и турски плавателни съда. “Черният принц” също отива на дъното.

Войната свършва през 1856 г. с победа на антируската коалиция. Първи се опитват да открият “Черният принц” французите. През 1875 г., когато е изобретен водолазният скафандър,

гмуркачи

претърсват дъното

на Балаклава

Намерени са десетина потънали кораба, но фамозната фрегата не е сред тях. По-късно пробват щастието си испански, американски, норвежки и германски търсачи на потънали съкровища. През 1923 г. и съветското правителство праща водолази да се гмуркат. То разчита на златото, за да се справи с глада, който мори страната.

През 1927 г. се намесват японците. Водолазна фирма предлага да извади съкровището и да го подели със съветската държава в съотношение 40 срещу 60 процента. След няколко месеца подводна работа търсачите приключват експедицията с четири златни монети в джоба.

През 80-те години

на XX век

иде нашият ред

Океанолози изказват становище, че “Черният принц” лежи в българската акватория на Черно море. Според тях по време на урагана корабът е откъснат от котвата и теченията го отнасят към нашия бряг, където потъва. Специалистите се позовават на факта, че теченията в Черно море са обратни на часовниковата стрелка. В тогавашната преса се появява дори сонарна снимка на потънал кораб, контурите на който наподобяват тези на “Черният принц”.

През 2010 г. подводни археолози от Украйна гръмко обявиха, че най-сетне са открили златната фрегата. Новината се оказа гола вода, без дори щипка морска сол в нея. На дъното украинците намерили капитански сервиз, на който било щамповано логото на компанията, собственик на “Черният принц”. Толкова - нито следа от легендарното съкровище!

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.