Кадър Фб, личен архив
Димитър Ралев е човек, посветил голяма част от живота си на авиацията и службата. В продължение на 13 години той е офицер и военен пилот, летял на МиГ-29 и Су-25. Към днешна дата обаче, след тежка година, белязана от множество операции, престои в болници и сериозни здравословни изпитания, Димитър има нужда от помощ, за да направи следващата крачка към по-нормален живот, предаде Трафик нюз.
За него помощ търси дъщеря му Стиляна Ралева – парамедик, спасител, преподавател и част от сдружение „Аварийно спасяване“.
След тежки съдови проблеми се стига до ампутация на крака, разказ дъщеря му. Димитър преминава и през втора тромбоза, а по-късно му е открито и заболяване на кръвта, заради което започва химиотерапия. Въпреки всичко той започва отначало – учи се да ходи с патерици, след това с канадки, а по-късно и с протеза.
Сега има възможност да направи още една важна крачка към независимостта си. За това обаче е необходимо високотехнологично протезно коляно на стойност 60 000 евро.
Семейството организира благотворителна кампания и се надява на помощ от хората – с дарение или просто със споделяне на каузата. Повече за историята на Димитър и възможностите за дарение: „Да помогнем на Димитър отново да проходи“
А ето какво написа дъщеря му Стиляна:
„Баща ми е егати пича, та дайте да съберем пари за едно коляно.“
Дълбоко вярвам в силата на общността и затова се обръщам към нея, когато имам нужда от съдействие.
Този път имам нужда от вашата помощ за баща ми.
След повече от година, прекарана основно по болници, операции, диагнози и възстановяване, той има възможност да направи следващата голяма крачка към по-нормален живот. За да го направи обаче, имаме нужда да осигурим високотехнологично протезно коляно.
Цената му е бая - 60 000 евро.
Но нека ви разкажа откъде започна всичко.
Идвам от семейство на авиатор и медицинска сестра – хора с изключително силно усещане за дълг и готовност да помагат. Така са ме възпитали и мен – в отговорност, помощ към хората в нужда и истинска човешка грижа към другите.
Последната година беше, меко казано, кофти.
Не искам да навлизам в сърцераздирателни подробности за критичното обаждане, което получих от майка ми. Нито за усещането да трябва да приложиш уменията си на парамедик върху член от собственото си семейство. Да разпознаеш критично състояние и едновременно с това да се опитваш да бъдеш хладнокръвен, докато говориш с 112.
След това последва кошмарна нощ в спешното отделение, съдова хирургия и диагноза за двойно запушване на двете илиачни артерии.
В такъв момент човек просто се мобилизира.
Търсих кръв. Търсих специалисти. Търсих познати, които могат да съдействат. В продължение на 40 дни баща ми беше в болница.
Всички тези усилия дадоха резултат – той оцеля.
Но за съжаление се наложи ампутация.
И това промени неговия живот. И нашия.
Имаше моменти, в които не знаехме какво ще се случи. Когато бъбреците му отказаха заради инфекция. Когато не беше ясно дали лекарите ще успеят да се справят с тромбозата.
Аз през цялото време си мислех само едно:
„Искам още време с него.“
И съм благодарна за това време.
Два месеца по-късно той направи втора тромбоза – този път венозна – и кошмарът започна отново.
Малко след това откриха онкозаболяване, което първоначално беше погрешно диагностицирано, а впоследствие се оказа заболяване на кръвта. Започна химиотерапия.
До този момент вече беше пълна лудница.
Само той знае какво е усещането да прекараш повече от година по болници и да преживееш какви ли не екстремни физически и психически изпитания.
Но между всички тези диагнози и лечения имаше още една много важна задача:
Той трябваше да се научи да ходи отново.
Първо с патерици. После с канадки – друг вид патерици, които позволяват повече маневреност. А след това и с протеза.
И тук идва още един момент, за който съм благодарна.
Да видя баща си отново на два крака беше изключително силно преживяване.
Беше усещане за надежда.
За сигурност.
За онова особено разбиране, че дори най-ужасяващите преживявания могат да имат край и че в крайна сметка нещата могат да станат по-добри.
И точно затова пиша.
Искам да продължи да става по-добре.
Следващата стъпка е да осигурим високотехнологично протезно коляно, което да му даде по-голяма стабилност и маневреност и да му позволи да бъде по-самостоятелен в ежедневието си и в дейностите, които са възможни за него.
Баща ми е изключително горд човек.
И страхотен инат.
Няма да обяснявам колко премеждия сме имали – аз, майка ми, брат ми и лекарите – в опитите си да го убедим да следва препоръките.
Той обаче е дива душа.
И въпреки че е тих и по принцип спокоен човек, има нужда да се движи. Да прави неща. Да помага. Да бъде независим.
Затова трябва малко подкрепа и обединение в каузата ни.
Ако можете да помогнете – с дарение, с това да споделите кампанията или просто като я изпратите на човек, за когото знаете, че би искал да помогне – ще сме ви благодарни.
Дайте да съберем едни пари за едно коляно.
И да позволим на един авиатор да си навакса крачките, които пропусна през последната година по болниците.
Благодаря ви.
Редактор "Екип на Петел",
За реклама в "Петел" на цена от 40 евро без ДДС на ПР публикация пишете на [email protected]
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на [email protected] по всяко време на дежурния редактор!
Около 60 души работят на терен в Струмяни за отстраняване на последствията от наводнението
Дата: 03/09, 15:11
Времето във Варна в петък
Дата: 03/09, 14:59
Сачева поиска намеса на Съвета на Европа заради Ива Михайлова
Дата: 03/09, 14:55
