Била ли е заплатата на Искров 45 000 лв. - въпросът стигна до съда

05/08/2015, 21:16

Върховният административен съд да задължи новия управител на БНБ Димитър Радев да разкрие каква заплата е получавал неговият предшественик Иван Искров.

С това искане се обърнаха към съда депутатите от Реформаторския блок Мартин Димитров и Петър Славов, пише 24chasa.bg..

Те внесоха жалба до съдиите, с която настояват, че според Закона за обществена информация гуверньорът е длъжен да даде

достъп до

информацият

заради огромния

обществен

интерес

На 30 юли реформаторите са получили отказ от Радев с мотива, че “същите представляват лични данни, както и поради това, че за посочения от Вас период исканата от Вас информация е била класифицирана като служебна тайна”.

Заплатите на върха на БНБ са поне 45 000 лв. Тази “бомба” хвърли от парламентарната трибуна независимият депутат Велизар Енчев при дебатите по избора на нов управител.

В “наддаването” се включиха и други “информирани” и сумите стигнаха до баснословните 80 000 лв. на месец.

От официалните данни за бюджета на БНБ за 2015 г. се вижда, че

общите разходи

за персонал са

23,2 млн. лв.

Малко над 2 млн. лв. са определени за социална дейност и 2,2 млн. лв. за други административни разходи. БНБ има собствени приходи, а вноските ѝ в държавния бюджет са по около 1 млрд. лв. годишно.

В края на миналата седмица Управителят Димитър Радев опита да сложи край на наддаванията за банкерските заплати.

По негово предложение управителният съвет на БНБ определи нова методика, според която заплатата на управителя ще е до 15 368 лв., до 13 173 лв. за тримата подуправители и по 4391 лв. за членове на УС.

И тогава Радев не оповести дали тези размери по новата методика са под или над заплатата, която е получавал предшественикът му Иван Искров.

Информирани твърдят, че

бившият шеф

се е разписвал

срещу 11 500 лв.

на месец. Според тях, към тази сума са били добавяни възнаграждения за заседания на управителния съвет - по около 3000 лв. месечно.

Ако това е вярно, то заплатата на Искров е била приблизително толкова, колкото е обявеният от наследника му Димитър Радев таван за същия пост.

Всъщност отношенията между висшите банкери и БНБ се уреждат не с трудови договори, а с договори за управление, така както е предвидено в закона за БНБ.

Запознати твърдят, че

заплатата

формира около

45-50% от

общия доход

за заеманата

длъжност

Освен заплата и бонуси, в договора за управлени се описват размерът и редът за командировъчни, представителни и други, свързани с дейността им разходи, както и начинът им на отчитане. Предвидени били и суми за пенсионно и за здравно осигуряване, както и за повишаване на квалификацията. В отделен раздел на договора се посочвали размерите на възнагражденията при възлагане на други функции - например за участие в управителен съвет.

Предвидени са и суми за персонални застраховки на висшия мениджмънт на централната банка.

обществен интерес

Определени са и размерът и условията за

обезщетяване

при различни

казуси за

освобождаване

от поста

Какво е записано срещусъответните редове и каква е общата сума, срещу която се разписва в крайна сметка всеки от висшия мениджмънт на БНБ, остава тайна. Причината е, че информацията в тези договори е персонална и разкриването на всички подробности може да направи само титулярят по тях.

Така въпреки разсекретяването и обявяването все още остава загадка пълният размер на дохода, който получава един централен банкер в България.

След решенията на УС на БНБ от миналата седмица обаче е ясно, че оттук нататък ще има:

1. Таван на заплатите за висшия мениджмънт на централната банка

2. Методиката за изчисляването ще бъде

обвързана със

средното месечно

възнаграждение

на шефовете

на банките

в България. Формулата изглежда така: 70% от този размер са равни на тавана за управителя на БНБ, 60% = таван за подуправителите и 20% от този размер са за таван на заплата за останалите членове на управителния съвет.

3. Възнагражденията за участие в заседанията на УС за управителя и за подуправителите се отменят.

4. Въвежда се лимит за общото възнаграждение на управителя и подуправителите, вкл. бонусите, като лимитът трябва да е до размера на средното общо възнаграждение на ръководителите на банки в България.

5. Въвежда се публично оповестяване на месечните възнаграждения в централната банка. Те ще бъдат посочени в бюджет 2016 г. на БНБ и в годишния и отчет.

Българските централни банкери - най-зле платени платени

Проучване, с което “24 часа” се запозна, показва, че в сравнение с възнагражденията на централни банкери от други държави българските им колеги попадат в дъното на класациите по заплати. Така както се случва и с представителите на почти всички останали професии у нас.

Годишното месечно възнаграждение на върха на централна банка в Белгия напримере 478 514евро за управителя и по 382 811 евро за подуправител. За България, преизчислено в евро, годишните заплати са съответно 94 290 евро за управител и 80 823 за подуправител. (Още данни за сравнение - виж в таблицата по-горе).

Оказва се също, че БНБ не е особено изключение по отношение на публичността на възнагражденията.

Проучването показва, че на сайтовете на централни банки е рядкост да има информация за това кой и как определя политиката по формиране на възнагражденията. Изключение правят централните банки на Испания, Португалия, Чехия и Швеция, Турция, ЕБВР, ЕИБ, Световната банка, които предоставят информация за органите, отговорни за определяне на възнагражденията на персонала и на управителните органи на съответната институция.

Най-публична се оказа Португалия, която предлага на сайта си линк към месечното възнаграждение на членовете на борда на директорите на централната ѝ банка. Подобна информация има и на страницата на ЕИБ.

Данни за персоналните заплати на управителните органи предоставят 22 централни банки - Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Дания, Естония, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Люксембург, Португалия, Финландия, Холандия, Чехия, Швеция.

От международните финансови институции, такива данни има за Банката за международни разплащания, ЕИБ, ЕЦБ, МВФ и Световната банка.

10 финансови институции обявяват само общия размер на възнагражденията за ръководителите им - това са Латвия, Малта, Словения, Унгария, Франция и Хърватия, Албания, Босна и Херцеговина и Турция, а от международните финансови институции - ЕБВР. Данни за общия размер на изплатените възнаграждения на персонала на цялата банка, в които са включени и тези на на управителните органи, предоставят 8 държави - Гърция, Полша, Румъния и Словакия, Косово, Македония, Сърбия и Черна гора. Например ЦБ на Словакия дава информация само за средномесечното възнаграждение в банката.

Световната банка, ЕЦБ и ЕИБ публикуват на страниците си не само персонална информация за висшите постове, но и информация за горната и долната граница на заплащането за всички работещи в тях.