Православие: Притча за митаря и фарисея

---

Митарите  по римско време били събирачи на данъци.
„Двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар. Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй:
Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам.
А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше:
Боже, бъди милостив към мене грешника!”
Какво е заключението, което прави Иисус Христос? „Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат” (Лук. 18:10-14).
 
Фарисеят също имаше добродетели – ходеше в храма, беше набожен, постеше и даваше милостиня, но нямаше смирение и се гордееше със своите качества. Наградата Бог дава не заради труда на човек и неговите добродетели които могат да възгордеят сърцето, а заради смирението.
Митарят не разчитал на своите дела като фарисея. Принесъл в храма само греховете си, но ги осъзнавал и се каел за тях. Нямал други добродетели. Беше само смирен. Това смирение му отвори очите за да види своята духовна нищета, своята греховност и да извика от дълбочината на душата си, „Боже, бъди милостив към мене грешника!”. Това смирение спаси митаря.

Цялата тема...

 

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.