Преди 3 години Васил Попов се върнал от оня свят, този път обаче не останала и искрица живот

---

Големият български актьор Васил Попов почина след тежко боледуване. Наскоро той издаде и своята автобиографична книга “Изповед без причастие”, която излезе в навечерието на рождения му ден - 25 юни .
В последните 2-3 години почти не излиза от дома си, трудно се движи. Много тежко изживял кончината на съпругата си, пише 24chasa.bg..

Винаги край него са били племенничките му Милена и Биляна - деца на неговата балдъза, омъжена за поета Петър Караангов. Той ги приемал като свои дъщери. Те му помагали да си купи лекарства, да пазарува, да извикат лекар, ако се почувства зле. Да не е самотен. Дори не им се вярва, че е намерил сили да се снима в “Столичани в повече”...

“Ще запомня вуйчо с неговата усмивка и огромната му доброта”, казва Милена, която е до него в последните му мигове. Васил Попов от години имал хронично белодробно заболяване, което се обостря напоследък. Преди 3 години състоянието му било критично, но лекарите го спасяват. “Говорих с личния му лекар. Той ми каза, че тогава е имало искрица, която са събудили, за да поживее още няколко години. Събраха му се и други болести. Остана 10 дни в болница. Направиха всичко възможно за него. Но, както каза и лекарят, нямаше вече никаква искрица надежда за оцеляване”, с тъга разказва Милена Караангова.

Васил Попов е роден през 1934 г., отиде си на 81. Завършил е актьорско майсторство във ВИТИЗ в класа на проф. Кръстю Мирски. Играл е в театрите в Сливен и Видин. От 1960-а е в щатния състав на Сатирата. Сред по-известните му роли са Рачо Драгалевски в “Двубой” на Вазов, Добчински в “Ревизор” от Гогол, Теди Рузвелт в “Арсеник и стари дантели”, Ланс в “Двамата веронци” от Шекспир и много други. Снимал се е в много филми, влезли в златния фонд на родното кино - “Демонът на империята”, “Момчето си отива”, “Буна”, “Опасен чар”, “Може би фрегата” и др. Има безброй участия и в радиото, телевизията и естрадата.
През 2012 г. Васил Попов участва и в сериала “Столичани в повече” в ролята на бай  Милчо.

Васил Попов е
една от
емблемите на
Сатиричния
театър през
златните години
на трупата
Партнирал си е със Стоянка Мутафова, Георги Калоянчев и Георги Парцалев, а в съзнанието на поколения зрители ще остане като тандем с вече покойния Хиндо Касимов.

“Преди година го посетих в хубавия му мезонет в кв. “Лозенец” - но вече живееше само в кухнята, в която имаше едно специално болнично легло.

Извървяваше
няколко крачки -
до телефона,
масата,
хладилника,
печката
- всичко на една ръка разстояние. Това му беше разходката... Покани ме, защото пишеше на едни малки листчета книга, искаше да си поговорим за баща ми, да си припомни техни общи истории, за бъде точен. Много говорихме, но и беше много тъжно. Виждах, че угасва”, разказва журналистката Мария Касимова, дъщеря на най-близкия приятел на Васил Попов - Хиндо Касимов. С нея той последно се консултирал за мемоарите си.

“Беше човек, който живееше с майтапа. Майтапеше се как ще се представят горе на небето - ей така, ще се подредят в редичка и ще се представят пред портите на рая ли, на ада ли, дали в чистилището... Един по един...

Чичо Васо беше
невероятен.
Помня го от
общите ни
почивки
във вилата на Сатиричния театър. Любимата му съпруга леля Беба (всички викаха така, макар да се казваше Теодора) влизаше навътре в морето с една смешна шапка на цветя, плуваше бавно. Той я гледаше от балкона и с мелодраматичен глас пееше като оперен певец: “Теодора, Теодора, къде си, Теодора”.

От всичко правеше майтап. В края на дните си събираше... снимки на котенца, изрязваше ги от вестници и списания. Даже си беше рамкирал няколко. “Виж ги колко са милички, какви муцунки”, казваше ми той, и добавяше с типичната си самоирония: “Абе, старческа работа, да се прехласвам по котенца...”

Като влязат зрителите в Сатиричния театър, до колоната точно по средата на просторното фоайе виждат пластика на позната фигура. Взрат ли се по-внимателно, разпознават кукерчето емблема на театъра, което се е настанило върху всички афиши и реклами. Пластиката е подарък на Сатирата от Васил Попов.
“Реших да го направя, като виждам как оредяват около мен приятели и колеги. Полека-лека започнаха да се стървят (губят) по пътя, както казва Радичков”, обясняваше Васил Попов как избрал кукерчето да напомня за неговото многогодишно присъствие в този театър.

От 1970 г. е на сцената , три години след основаването на Сатирата. Още тогава кубинският сценограф Хосе Санча, който работи няколко години в театъра, измисля емблемата и ф

тя дълго време краси като запазен знак фасадата. Васил вади от джоба си 1000 лева и плаща за пластиката на приятеля скулптор Реджио.
“Когато нямам представление, рядко отивам в театъра - обяснява той решението си. - Няма го кафенето, където се събирахме, не познавам младите колеги, пък и те не ме познават, какво да правя. Нека кукерчето във фоайето да напомня за мен!” Васил Попов, смятан за актьор от класическото поколение на основателите на Сатирата, е човекът с най-ведрото настроение в трупата. Обикновено феновете на комедиите смятат, че актьорите, които ги разсмиват, са безспирни майтапчии и в битовия си живот. Няма по-погрешно мнение от това. Васил Попов беше изключение. Той е оптимистът, за когото бутилката винаги е наполовина пълна. “Никога не се оплаквам, каквото и да се случи” - казваше актьорът

За Васил Попов

всяко ъгълче от

театъра е

свързано със

смешни случки
В гримьорната е бил до Хиндо Кисимов и Никола Анастасов. Срещу тях били столовете и огледалата на Гришата Вачков, Димитър Манчев и Петьо Пейков. Идвали са половин час преди представлението и са си забивали шеги и поднасяния, та на сцената излизали прегрели. Това наричали екзерсис, подобно на балерините.

Поклонението пред паметта на Васил Попов ще е в черквата “Св. Седмочисленици” в събота от 12 ч. Близките му имали желание то да се състои във фоайето на Сатиричния театър, но ваканционният период направил трудно това намерение. Няма кой да отвори театъра... Тъжно.

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.