Георги Господинов: Книгите и читателите минават през кризите и остават

08/06/2026, 01:00

Снимка: Булфото

Ние сме по-трайни от кризите, които ни се случват, книгите и читателите остават и минават през кризите. Това, което не ги убива, би трябвало да ги прави по-силни, ако перифразираме..., ако цитираме Ницше. Това каза за БТА писателят и носител на Международната награда „Букър“ Георги Господинов, който днес се срещна със своите читатели в рамките на Пролетния панаир на книгата пред Националния дворец на културата (НДК).

„Пролетният панаир на книгата е нещо, което тръгна преди няколко години. Все повече и повече хора го посещават, защото разбират, че това е важно за техния живот. Най-хубавото е, когато идват хора, които купуват книги за децата си. През годините непрекъснато има млади семейства с малки деца, които искат да им дам автограф за тях. Те още не могат да четат, но това е началото на тяхната библиотека“, разказа Господинов.

Той допълни, че тези, „които мислят за бъдещето на децата си като четящи деца, четящи хора и им правят библиотеки отсега, дават най-голям източник на оптимизъм в днешно време“.

„Светът става все по-неразбираем и е съвсем нормално да търсиш книгата, инструмента, за да разбереш света и себе си, да прочетеш света и себе си. Когато четем една книга, четем също света, четем и себе си. Книгата е само път и канал, през който се опитваме да разберем всичко около нас“, обясни носителят на Международната награда „Букър" за 2023 г. за романа си „Времеубежище". Преводът му на английски език е на Анджела Родел.

По думите му „литературата винаги е била източник на смисъл, на емпатия и на памет - три неща, при които има остър дефицит днес. И мисля, че това е достатъчно. Мога да изброя още сто неща, които литературата може и съм го правил, но тези три източника са важни“.

На въпрос на БТА дали хората продължават да бъдат неговото послание, Георги Господинов отговори: „Все така, да. Все още са. Всъщност, една книга не съществува, преди да бъде отворена. Тя е просто предмет в библиотеката. Когато я отвориш, всичко в нея оживява. И тази година съм тук, за да представя „Черешата на един народ“, една стихосбирка, която направи точно 30 години и излезе през много мрачни времена, през голямата студена зима на 1996 г. Сега, когато излиза 30 години по-късно, нещата са също толкова тревожни“.