Пак ще затягаме коланите

27/02/2012, 09:45

Покрай редовните криминално-съдебни вести, които изпълват новинарските емисии, седмицата донесе и тревожни новини на тема цени.

Цените на хляба и автобусните билети ще последват рязкото поскъпване на дизеловото гориво, предупредиха земеделци и шофьори. От комисията за регулиране пък се носят заплашителни прогнози за скок на газа, на парното, на електрическия ток. Като добавим, че плащаме най-скъпите лекарства в ЕС, че прокламираните стандарти само вдигнаха цените на млякото и сиренето, картината, която се очертава, съвсем не е оптимистична.

Разгорелите се дискусии показаха, че една от основните причини, освен цените на световния пазар, са родните ДДС и акцизи, които са еднакви при покупката на луксозна кола и на хляб. И които вдигат няколкократно стойността на някои стоки (справка цената на дизела, която се формира 41 на сто от суровия нефт и 44 на сто от акциза и ДДС). Икономисти пък изчислиха, че ако данъкът добавена стойност се намали до равнището на останалите европейски страни, те ще поевтинеят поне с десетина процента. Да не говорим за това, че бюджетът разчита на ДДС от учебниците повече, отколкото от хазарта.

На всички призиви за диференциране на данъка властта отговаря с твърдо „не”. Дори някои се опитаха да докажат, че намаляването на ДДС нямало да понижи цената. А премиерът отсече: „Ако започнем с лекарствата, ще отидем на хляба, а всъщност България е с най-ниските данъци в ЕС, така че това е популизъм и няма да го правим сега.” Само не поясни защо при най-ниските данъци плащаме най-скъпите лекарства, а в суперите на Европа се пазарува по-евтино, отколкото у нас.

Властта няма и какво друго да каже, защото бюджета го пълнят ДДС и акцизът, на друго почти не се разчита. Така при планирани приходи от 17 милиарда лева от ДДС трябва да постъпят 7 милиарда, от акцизи – над 4. Ако някой не се е замислял - тези две трети от приходите в бюджета идват от цената на стоката, която плащаме в магазина.

В същото време бюджетът разчита твърде малко на прихода от печалбите на фирмите и компаниите – едва 1,5 милиарда. Приказките за стимулиране на бизнеса, които са редовен реквизит в изказванията на финансовия министър и неговите колеги, си остават приказки, а реалността е съвсем друга. Защото, въпреки прокламираните ниски данъци, евтина работна ръка и малки външни заеми, инвеститорите бягат. И вместо да влагат в българската икономика, през последните години чуждите компании изнасят все по-голяма част от печалбите си. Очевидно бюрокрацията и корупцията не ги стимулират. А това има пряка връзка и с новите 50 000 безработни през януари.

В напрегната ситуация премиерът обикновено ни плаши с примера на други страни - да погледнем колко зле е там. Само премълчава, че в Гърция в момента протестират, защото минималната заплата трябва да спадне от 877 евро на 580. Не средната, минималната!

Така че време е да затягаме коланите. За съжаление не в самолета, който вози туристи на почивка в Анталия.

Йордан Дончев