Санкции и глоби може, а нормално БДЖ - не

05/04/2011, 11:26

Хаосът около БДЖ в последните месеци (и изобщо в последните години) е толкова голям, че някак изненадващо за всички дойдоха нововъведенията в жп транспорта. Но не си мислете, че става дума за купуването на хубави немски или чешки влакове, които да внесат малко свежест сред морално остарелите машини, с които в момента боравят железничарите. Новите неща са всъщност глоби, които ще бъдат нанасяни железопътните превозвачи в няколко случая. Сред тези, които ми направиха по-голямо впечатление, са: от 2000 до 5000 лв. за отказ да предоставят информация за пътувания; от 1000 до 3000 лв. за отказ за възстановяване пълната стойност на билета. Клиентът има право да си получи парите, когато е научил на гарата, че влакът закъснява с над час и това обезсмисля пътуването му; от 5000 до 10 000 лв., ако влакът закъснява с повече от 60 минути и превозвачът не осигури безплатно храна и напитки; от 1000 до 3000 лв., ако превозът не може да бъде продължен и жп компанията не предостави алтернативен транспорт.

То нищо лошо няма в тези глоби, дори са похвални, ама работата малко прилича на „На копчето балтон да купиш”. Не ги разбирам много транспортните дела, но все си мисля, че по-логично е да се тръгне от там да бъдат подобрени условията при железопътния превоз, да станат те по-сигурни и оттам нататък да се хакат каквито си искат глоби. Представете си какво облекчение и задоволство ще изпитате, ако заради авария по линията стоите като глупак 2 часа на гара Бутово в разнебитено и студено купе и като компенсация получите шипков чай. А тя тази авария в огромен процент от случаите не е станала по вина на машиниста. И какво излиза - превозвачите трябва да плащат от собствения си джоб за дългогодишното нехайство на държавата.

Има хора, които с умиление си спомнят годините, когато да пътуваш с железницата е било едно от най-големите удоволствия. Огромно впечатление ми направиха думите на скоро починалия голям български актьор Георги Русев, поместени на страниците на столичен ежедневник. Родом от Костенец, той с трепет разказва за детството си и най-яркия му спомен от този период – селската гара: „Животът ми като дете беше на перона на тази гара. Особено през ваканцията - нямаше влак, който да не посрещна и изпратя. Сега си мисля, че за мен влакът е бил нещо, което идва от други страни, друг свят, от друг живот, носи хора не като нас. Особено "Ориент експрес", който винаги беше със спуснати завески на прозорците: не се виждаха пътниците, само някой от готвачите или служителите се подаваше за малко и пак се скриваше. Гледахме като захласнати и се мъчехме да гадаем какво има зад тези перденца.”* Колцина от нас в момента могат да говорят за БДЖ-то по този начин?

*Интервюто с Георги Русев е на кинокритика Стефка Димова

Иван Големанов

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!