СГРАДИТЕ НА ВАРНА: ТЪРГОВЕЦ ПОРЪЧАЛ КЪЩА С ТРИ ФАСАДИ

12/03/2012, 09:45

„Мария-Луиза“ – булевардът на аристократите (5)

„Сградите на Bарна” е рубрика на вестник „Народно дело” в съавторство с изследователя Георги Кацарски, арх. Юлия Железова и арх. Живко Железов. След красивата история на площад „Независимост”, търговската улица „Преслав” и площад „Мусала” продължихме по бул. „Княз Борис I” - вечната главна улица на града. По нея стигнахме до двореца „Евксиноград”, а сега продължаваме по бул. „Мария-Луиза” - улицата на аристократите.

На бул. „Мария-Луиза“ 25 е къщата на търговеца Жеко Генов. Тя е проектирана от арх. Дабко Дабков през 1907 г. Това е една от най-представителните частни фамилни къщи. Проектирана е на свободно пространство с три фасади, като главната е откъм булеварда. Предназначена е само за жилище. Главната фасада е изградена по три оси, с три фасадни полета. Централното поле представлява плитък ризалит, фланкиран от широки пиластри, които разсичат корниза и се извисяват фронтонно високо над атиката. Красиво е изградено входното пространство. Вратата е висока, с аркообразен свод, който завършва с ключов камък във форма на малка украсена конзола. Арката е украсена с красиво композирана метална шпроса. Над вратата е изграден балюстраден балкон, подпрян на две конзоли, които завършват с гути. На атиковия етаж е изграден по-малък балкон с ажурна метална решетка. Две кръгли полуколони фланкират балконската врата. Силуетът на сградата е разнообразен, със сложно изградения фронтон и масивния парапет, оформен с орнамент драперия.

На отсрещната страна – на бул. „Мария-Луиза“ 20, е къщата на инж. Петър Бончев. Петър Бончев завършва инженерство в Мюнхен през 1898 г. Той е един от първите специалисти, които се включват в изграждането на важни икономически обекти в града. Заедно с арх.-инж. Йосиф Хажистоянов и инж. В. Кърджиев изграждат през 1911 г. водопровода Харами дере – Варна. През същата година строи двете си къщи – на ул. „Бр. Шкорпил“ 30 (сегашния грандхотел „Сплендид”) и къщата на бул. „Мария-Луиза“ 20, и двете проектирани от арх. Никола Лазаров. Лично ръководи строежа и на двете сгради.

Сградата е проектирана във височина в партер, два етажа и тавански етаж. В миналото в партера са били магазините на дружество „Гранатоид” и кафене „Ялта”, а в мазата е имало винарска изба. Фасадата е несиметрична и се дели на три полета. Дясното е по-тясно и изградено като плитък ризалит, където е поместен входът, подчертан с триъгълен фронтон, подпрян на две конзоли, декориран с картуш и годината – 1911-а.

Ризалитът е фланкиран от пиластри, които завършват с женски маски и богата пластична украса във вид на лаврови венци. Над фронтона, на нивото на втория етаж, е поставен кръгъл прозорец, увенчан с женска маска и гирлянда.

Средното поле е разчленено от еркер, който обединява двата етажа. Той завършва с украсен капител от овални медальони, висящи гирлянди и др. Главният корниз е профилиран и плосък. Таванският етаж е мансарден, обкован с ламаринени люспи и отворен с прозорци. Над еркера е изграден пресечен пирамидален купол, който завършва с шпил и ветропоказател.

Вдясно от сградата на инж. Петър Бончев е къщата на д-р Стоян Златарев, бивш главен лекар на града, проектирана от арх. Георги Аврамов през 1907 г., а вляво - къщата на д-р Радка Хаджикунева.

Къщата на д-р Хаджикунева е проектирана от арх. Дабко Дабков през 1908 г. Сградата е двуетажна, с асиметрична фасада. Хоризонтално е разчленена от тънки корнизи, а вертикално – с широки лизени, стъпили на цокъла, които образуват три полета. В дясното е изградено входното пространство. Централната част е симетрична, разчленена от лизен. Прозорците са обединени по двойки с подпрозоречни корнизи. Полетата под и над прозорците са богато украсени с геометрична украса. В горната си част прозорците на втория етаж са обрамчени с щукатурни рамки.

Лизените подпират главния корниз, на който стъпват високи дърворезбовани конзоли. В образуваните квадратни пана е поставена украса. Покривът е стреховиден, като в централната част се чупи трапецовидно. Архитектурата носи белезите на геометричния сецесион.