Депутатите приеха на първо четене промените в Закона за защита на потребителите

14/05/2026, 12:24

Булфото

Депутатите приеха на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, внесен от Явор Гечев и група народни представители от ПГ на „Прогресивна България“ (ПБ), който касае необоснованото увеличение на цените, предаде БГНЕС.

Законопроектът бе приет със 136 гласа „за“, 38 „против“ и 21 „въздържали се“. Промените минаха на първо четене в зала с гласовете на 121 депутати от ПГ на „Прогресивна България“ и 15 от ПГ на „Движение за права и свободи“ (ДПС).

Против гласуваха един депутат от ПГ на ПБ, 4 от ПГ на ГЕРБ-СДС, 8 от ПГ на „Демократична България“ (ДБ), 13 от ПГ на „Продължаваме промяната“ (ПП) и 12 от „Възраждане“.

10 народни представители от ПГ на ГЕРБ-СДС и 11 от ПГ на ДБ гласуваха „въздържал се“.

Промените бяха приети на първо четене на извънредно заседание, проведено на 12 май, във временната парламентарна комисия по бюджет и финанси. Председателят на ресорната комисия Константин Проданов представи доклада в пленарна зала, а вносителят Явор Гечев представи законопроекта в неговата цялост, като посочи, че е обусловен от необходимостта от осигуряване на продължаваща, последователна и ефективна защита на потребителите срещу необосновано увеличение на цените в периода след въвеждането на еврото в Република България, както и от необходимостта от създаване на устойчиви механизми за прозрачност, контрол и обществено доверие в условията на динамична икономическа среда.

Законодателната инициатива следва да се разглежда и като логично продължение, надграждане и систематизиране на вече въведените механизми в Закона за въвеждане на еврото в Република България.

Вносителят отбеляза, че практиката в редица държави членки на Европейския съюз (ЕС), преминали през процес на смяна на националната валута с еврото, показва, че чувствителността на пазара и обществените опасения относно цените не приключват с формалното въвеждане на новата валута или с изтичането на периода на двойно обръщение. По думите му именно в месеците след приключване на първоначалния преходен период често се наблюдават вторични ценови ефекти, включително опити за необосновано увеличение на цените, основани на пазарна инерция. очаквания, информационна асиметрия или затруднена потребителска ориентация.

В законопроекта се подчертава, че сравнителният европейски опит, включително практиките на Хърватия, Словакия, Словения, Литва и Латвия, сочи, че поддържането на механизми за наблюдение и контрол върху ценовите процеси за определен период след въвеждането на еврото има съществено значение за ограничаване на инфлационния натиск, стабилизиране на потребителските очаквания и запазване на общественото доверие, едновременно с това в редица случаи преждевременното отпадане на контролните механизми е довело до последващи ценови сътресения и обществено напрежение.

В този смисъл, вносителят отбеляза, че предвиденият първоначално срок в действащата специална уредба се оказва недостатъчен, предвид новата икономическа и пазарна среда, която включва продължаващ инфлационен натиск в рамките на ЕС, висока волатилност на цените на енергията и суровините, нарушения във веригите за доставки, засилена геополитическа нестабилност, значителни колебания в транспортните и логистичните разходи и повишена несигурност на международните пазари. Тези фактори неминуемо увеличават риска от пазарни изкривявания и създават предпоставки за необосновано увеличение на цените, което засилва обществената чувствителност.

В тази връзка е нормативно разписан механизъм, задължаващ всеки търговец при увеличение на цената на съответната стока или предоставяна услуга да докаже наличието на обективни икономически фактори, обуславящи това увеличение. Част от този механизъм е въвеждането на показателя „справедлива цена“. Той е предвиден като аналитичен инструмент с оглед на обективните особености на съвременната търговска среда. По този начин потребителите ще бъдат подпомогнати при вземането на информирани решения, се посочва още в законопроекта.

Подобни системи за мониторинг, публично сравнение и дигитално наблюдение на цените функционират във Франция, Гърция, Хърватия, Португалия и други държави членки на ЕС. Друго съществено задължение, респективно мярка, която се предвижда е задължението за ежедневно публикуване и предоставяне на ценова информация в машинно четим формат. Същевременно по отношение на правомощията на Комисията за защита на потребителите (КЗП) същите са съобразени с принципите на необходимост, пропорционалност и защита на търговската тайна. С оглед повишаване ефективността на контрола законопроектът предвижда и увеличение на санкциите при нарушения. Досега практиката по прилагането на действащите механизми показа, че при значителна част от големите търговски оператори законовият размер на санкциите не притежава достатъчно възпиращ и превантивен ефект.

„От тази трибуна новият министър-председател г-н Радев декларира овладяване на цените в страната и за тази цел каза, че в понеделник ще вкарат пакет от мерки. Бяха вкарани два законопроекта – вчера обсъждахме единия, ясно и обосновано опозицията обяснихме защо тези мерки са всичко друго, но не и нещо, което ще спомогне за вдигане стандарта на хората или за овладяване на цените“, каза Цончо Ганев от „Възраждане“. Депутатът цитира думите на Антон Кутев от ПБ, който заяви: „Далеч сме от мисълта, че тези промени ще преборят инфлацията. Това, което правим, е гасене на пожар“.

„Толкова какви са мерките, които предлагате вие. Това, което обсъждаме като законопроект, е всичко друго, но не и нещо, което ще направи така, че цените да паднат, най-малко защото заради 37 години криворазбрана демокрация, либерализъм в страната, прокарване на евроатлантически ценности, ние стигнахме дотам, че от държава, износител на хранителни продукти, изхранваща с агнешко месо арабския свят, изхранвала Съветския съюз с плодове и зеленчуци, изнасяла продукция и в Западна Европа включително, да сме вносители на абсолютно всичко“, добави той и обвини за това управляващите, които са се съгласили на условията за членство в ЕС.

Ганев се обърна към управляващото мнозинство с критиката, че не предлагат адекватни мерки и не търсят корена за причината за високите цени. Той посочи като основна причина за това влизането на България в еврозоната и отправи обвинения към ГЕРБ, ДПС, ПП и ДБ.

„Прогресивна България“ направихте сериозни публични заявки за бързи антиинфлационни мерки, колеги. Трябва да бъдем честни и коректни и да кажем, че двата законопроекта много трудно отговарят на такива обществени очаквания. Има разминаване между това политическо намерение и законопроектите, които сте внесли“, заяви Мартин Димитров от ПГ на ДБ.

Регулаторите и Министерство на икономиката нямат право да определят в случая справедлива цена, категоричен е той и отправи критики към управляващите, че правят внушение.

„Ако не се спрете, ще стигне до тавани на цените. И други са започвали по този път, изследвали сме го, знаем докъде стига и че резултатите не са добре. Ние ще предложим тези справедливи цени конкретно в този законопроект да отпаднат“, добави Димитров. Според него нужда от мерки има, но това, което се предлага, няма да даде резултати до лятото. Освен това депутатът от ДБ смята, регулаторите не трябва да се занимават с ценообразуване.

„Това, което правите по посока регулиране на цените, е натиск върху бизнеса и може да има обратния ефект към повишаване. Няма нужда да влошаваме нещата, има нужда да ги подобрим“, каза още той.

Явор Гечев от ПБ обясни, че никога не са имали амбицията, че точно с този законопроект ще се решат всички проблеми. „Този закон има конкретна идея и ние я презентирахме. Категорично трябва да има други мерки. Трябва да има 10 други закона, които трябва да се променят. Комплексни мерки по отношение на българското земеделие и изсветляване на цените ще има сигурно целите 4 години и нямаме амбицията от първия ден да направим всички тези неща, но това е първата крачка, с която сме готови“, допълни той.

Иван Янев от ПБ взе отношение по темата, като отбеляза, че тя е една от най-чувствителните за българските граждани. „Ако в големите населени места поминъкът и възможностите за него са доста по-големи, то в малките хората изнемогват, защото наистина цените се повишиха много и на много места цифричката, но валутата се смени“, каза той и добави, че хората не искат да плащат данък "алчност".

Липсата на доверие в хората към управляващите държавата е показателно, смята Янев. „Ние сме част от тази държава и ние следва да направим всичко по силите си първо да овладеем цените и второ, нека да кажа, че няма да има никакво забавяне, защото виждате, че „Прогресивна България“ прави всичко много ускорено – на 30-и се заклехме, на 8-и вече имаме правителство, а половината дни бяха почивни, вчера и днес предприемаме първите стъпки на първо четене да приемем този закон“, подчерта той, като се съгласи с част от критиките и увери, че текстовете между първо и второ четене ще бъдат прецизирани.

Ивайло Шотев от ПП от своя страна заяви, че вижда добрите намерения в този законопроект, но „да не стане така, че да създадем минимална цена“. „Нашата позиция е ясна – няма да подкрепим този законопроект. Пожелаваме успех, обаче“, каза той.

Константин Проданов изтъкна, че много се спекулира с въпроса за справедливата цена и явно има неразбиране по темата. „Няма никакъв ценови таван. Това има за цел единствено и само повече прозрачност, по-голяма информационна стойност и преодоляване на информационната асиметрия“, обясни той.

Заместник-председателят на ПГ на ДПС и зам.-председател на парламента Айтен Сабри заяви от парламентарната трибуна, че обществото очаква реални мерки срещу галопиращите цени и натиска върху семейния бюджет. „Българските граждани искат сигурност и предвидимост. Същевременно решенията трябва да бъдат внимателно балансирани, за да не се стигне до прекомерна намеса, административен натиск и допълнително оскъпяване на потребителите и на бизнеса. Оценяваме усилията на правителството да търси механизъм за защита на потребителите, но и най-важното е българските граждани реално да осетят промяната в цените в магазините“, каза още тя.

Венко Сабрутев от ПП се обърна към Константин Проданов с думите, че най-грешният подход на един политик е да тръгне с лъжа към българските граждани. „Не е вярно казаното от вас, че не въвеждате ценови тавани. Всъщност, вие не просто предлагате въвеждане на ценови тавани, вие вчера си ги гласувахте на първо четене“, подчерта той и попита коя е справедливата цена, изброявайки редица стоки и услуги, медикаменти, като инсулин, както и техните цени.

Депутатът обърна внимание, че бившият премиер на Унгария Виктор Орбан се опита да прави подобно нещо и бе свален от власт. По думите му управляващите се опитват да прокарат неговата политика по отношение на цените.

Проданов поясни, че ще се фокусират върху 21 хранителни продукта и един нехранителен, които КНСБ следи. „Няма да търсим справедлива цена на инсулина, можете да бъдете спокоен. Уместни възражение – да, има разлика в цените между отделните региони. Всичко това е взето под внимание в методиката, която в момента се разработва“, уточни той.

Депутатът от „Прогресивна България“ отхвърли и обвиненията, отправени от Сабрутев, че е излъгал.