Писмото, което всеки трябва да прочете! Този кратък текст просълзи милиони

23/12/2015, 15:40

Илюстрация Булфото

В социалната мрежа се завъртя изключително трогателно писмо от името на нашите родители, което се разпространява с изключителна скорост, заради невероятното послание и връщането на хората към изконните ценности и морал. Намерихме писмото в група на име "Бъде човек".

Прочетете го, а когато стигнете до края на този текст, ще сте настръхнали и просълзени. Толкова много в един така малък текст.

Писмото, което всеки трябва да прочете!

Дете мое,
когато остарея се надявам да ме разбереш и да ме възнаградиш с търпение.
В случай, че счупя чиния или разлея супа на масата, защото губя зрението си, надявам се да не ми се разкрещиш.
Старите хора са чувствителни.
Винаги имай съжаление, когато крещиш. Когато слухът ми се влоши и не мога да чуя това , което ми казваш, надявам се да не ме наричаш глух…
Моля те, повтори ми това, което си казал/а или ми го напиши.
Съжалявам дете мое, aз остарявам….
Когато краката ми вече не ме държат, надявам се да имаш търпението да ми помогнеш да се изправя. Както аз ти помагах, когато беше малък/а. Учейки те да ходиш. Моля те, изтърпи ме…Когато започна да повтарям думи, като счупено радио, надявам се, че просто ще ме изслушаш.
Моля те, не ми се присмивай или да ти омръзне да ме слушаш. Помниш ли, че като беше малък/а искаше балон? Ти повтаряше това отново и отново, докато не го получи. Моля те, също прости ми за миризмата ми. Аз мириша на стар човек… Моля те, не ме насилвай да се къпя, тялото ми е слабо. Старите хора лесно се разболяват. Надявам се да не се отвратиш от това. Помниш ли, като беше малък/а ?
Аз тичах след теб, защото не искаше да се къпеш. Надявам се да бъдеш търпелив/а, когато започна да ставам болнав/а. Това е част от остаряването и ще разбереш това, когато станеш по-възрастен/а. И ако имаш свободно време, надявам се да можем да поговорим, дори за няколко минути. Аз винаги съм сам/а през цялото време и нямам никой, с когото да си говоря.
Знам, че си зает/а с работата си, но даже и да не са ти интересни историите ми, отдели малко време за мен. Помниш ли, като беше малък/а ? Аз слушах твоите истории за плюшеното ти мече.
Когато времето дойде и ме прикове на легло, надявам се, че ще имаш търпението да се грижиш за мен. СЪЖАЛЯВАМ, ако случайно подмокря леглото и направя бъркотия…
Надявам се да имаш търпението да бъдеш до мен през последните няколко момента от живота ми. Аз няма да остана за дълго, така или иначе…
Когато дойде време за смъртта ми, надявам се, че ще държиш ръката ми
и ще ми дадеш сила да се изправя лице в лице със смъртта.
И не се притеснявай,
когато срещна Създателят ни, аз ще прошепна в ухото Му да те благослови,
защото ти обичаше майка си и баща си.