Съседи на убитото семейство: Винаги бяха усмихнати, той казваше: "Ще се оправим"

05/01/2016, 08:34

Кадър: Нова тв

Никога не сме предполагали, че може да се случи такова нещо. Това коментират пред микрофоните на Нова телевизия съседи на убитото в Пловдив семейство.

След първи януари, мъже от блока са виждали младата майка и детето.

"Поздравихме се, детето ме сурвака и казаха, че отиват при баба си на гости. Детето беше усмихнато, весели бяха.

Имаха някакви дрязги помежду си, но казваха: " Ще се оправим". Откакто се разделиха, той идваше, но не много често."

"То беше 5 часа, ние спяхме, помислихме че шумът идва от магазина. Чуха се три последователни гръма Силен шум. Не сме предполагали, че може да е от пистолет."

"Той я обичаше много. Вземаше детето да го разходи и казваше: "Тя е изморена, нека си почине.

Вярвам, че е от ревност. Нищо не съм забелязал. Казваха, че ще се оправят.
"Ще се оправим, Бай Гьорги, няма страшно". Ето, те се оправиха, коментират трагедията съседите.

Оръжието е закупено наскоро.

Психиатърът д-р Венцислава Гълъбова коментира в студиото на "Здравей, България",че патологичната ревност може да отключи дори убийство на собственото дете.

"Тя е израз на тежки комплекси. Патологичният ревнивец има постоянно изискващо поведение. Той иска постоянно да изискваш любов. Намират повод за ревност във всичко.

У нас сексуалната и любовна култура толерира ревността.

Когато жената превъзхожда мъжа си кариерно и материално, могат да се породят злоба, завист.

Психиката на патологичния ревнивец и комплексиран човек е цялостно объркана.Когато е гневен, той спира да мисли логически.

Това е лоша структура на характера, не болест като шизофренията. Зависи от домашното възпитание, което участва във формирането на личността на един човек.
Това е тежка личностова патология.

У нас още не е прието семейното консултиране, въпреки, че бавно набира скорост, а двойките масово имат проблеми. Налага се продължителна работа.
Жените са по-склонни да търсят помощ, мъжете - не.

Подобна патология е тежък личностен разпад. Това успешно се прикрива в едно семейство.

В нашите географски ширини е прието мъжете да се ревниви. Ние сме патриархални, еманципираните жени не са на почит. Минават се границите на еманципацията дори. Жените, които са с изявена професия пък се срамуват да признаят, че са дори само психологически насилвани в дома си."