Вижте разтърсващият разказ на един от пътуващите в катастрофиралия автобус: Имаше паника и заклещени хора, но си помагахме

04/02/2016, 12:59

Иван Марков е един от пътувалите българи в автобуса, който катастрофира в Македония. Той е училищен психолог от националната финансова стопанска гимназия в София и разказа в ефира на bTV за всичко, което са изживели българските учители в адскшия кошмар.

"Може да се каже, че вече преживях шока. Трудно може да се каже какво се случи, защото все още не можем да го осъзнаем. Преживелиците ни започнаха в момента, в който ние се прибирахме към София. Автобусът аварира на 4 километра преди Скопие. Нещо стана със скоростната кутия. Не можеше да запали, шофьорът се опита сам да отстрани аварията, но не успя. Дойдоха майстори от Скопие, които с лаптопи се опитаха да видят къде е проблема. Опитаха се и те - час, два, но също не успяха. От там на сетне започна нашето чакане, което продължи над 7 часа. Стояхме на пътя. Чакането беше изтощително. Времето - хубаво, но нямаше къде да се седне. Беше много уморително. Качихме се на втория автобус и пътувахме около час преди да стане катастрофата", каза Марков.

Той разкри, че чакането е уморило него и колегите му, но не ги е изнервило, а напротив - сплотило ги е.

"Стоях от дясната страна, на третата седалка отзад напред, до прозореца. Слушах музика и се бях унесъл. Беше тъмно, повечето от колегите бяха уморени и си почиваха със затворени очи. В един момент имах усещането, че наклонът става прекалено голям. Първата ми мисъл беше, че това няма да може да се изправи, ще се обърнем. Усетих как автобусът пада, едно дълго пързаляне, чух, че се чупят стъкла, едно хрущене и как колежката падна върху мен. Оттам нямам спомен, всичко беше на инстинкт - да се освободя от колежката, да изляза, да съблека якето, защото ми пречеше. След това веднага се върнах вътре да помагам. Странно е, че нямам нито охлузване, нито счупване, нито натъртване", каза още той.

Марков призна, че в първия момент се е чувствал като в затворена капсула. "Бях на автопилот. Излязох от прозореца отзад, видях, че хората излизат от там. Имаше паника, имаше заклещени хора, но мисля, че в този момент всички ние си помагахме много. Всеки помагаше на другия - опитваше се да издърпа колегата си, да го успокои, да му помогне. Господин Стефанов, нашия учител по информатика и информационни технологии, с висок, хубав и ясен глас въвеждаше "Спокойно, спокойно!". Това беше за успокоение и явно е овладяло паниката на колегите. През счупените стъкла отзад, отпред всеки се опитваше да издърпа другия. Голяма сплотеност показахме в този момент. Счупихме още един прозорец с чукчетата, които са в самия автобус, и това малко ни улесни. Слава богу, че нямаше изтичане на гориво, че нямаше пожар, за да можем ние да успеем да се изтегли. Имаше много охкания. Който можеше излизаше и помагаше на другия, слагахме ги на поляната. В едно от излизанията ми видях местното население. Страхотни хора - питаха ни имаме ли нужда от помощ, извикаха полиция. Бързо дойде полиция, линейки. На самата поляна долу имаше екип сестри, които помагаха на хората с кръвта. Който искаше помощ, веднага му беше оказана. Тези хора направиха просто невъзможното. Сякаш от нищото се появиха хората, от които имахме нужда.

Благодарим и на консула, който реагира много бързо. Дойде през нощта. Полицията и лекалрите също реагираха много добре. Всеки беше приет, всеки беше сниман. Само помощ видяхме от тези хора", коментира той.

Накрая Марков заяви, че в спомена му винаги ще остане това, което са направили всички - човещината и съпричастността.