Президентът Петър Стоянов: Държим се така, сякаш не сме си доробували!

04/02/2016, 18:57

Кадър БНТ

Смятам, че от българската литература и от езика не можем да заличим думата робство. Не можем да заличим това, което са писали Вазов, Ботев и т.н. в същото време ние трябва да си даваме сметка, че ние не сме били роби в юридическия смисъл на тази дума, т.е. никой не е могъл да ни продава, да ни разменя. Това коментира в предаването „Още от деня” по БНТ1 президентът Петър Стоянов (1997 – 2002 г.).

Не искам да влизам в този спор, защото и двете страни в него са малко екзалтирани. Проблемът с робството е не толкова политически. Нашите възрожденци са живели във време, когато за робство в политически смисъл не може да се говори. Те са имали предвид състояние на духа, психология. Когато Вазов казва „този низък роб” за поп Кръстю, има предвид състоянието на духа на този човек. Когато Захари Стоянов говори за робските пранги, има същото предвид. Като говорим за робство, трябва да имаме предвид състоянието на духа, което е наш проблем, на народа. В момента, с голяма горчивина го казвам, но ние продължаваме да се държим така, сякаш не сме си доробували. И това е нещото, върху което трябва да помислим, коментира Стоянов. В момента сме в тежка деморализация. Не може постоянно да живеем в това чувство на обреченост, посочи той.

Навремето България проля реки от кръв за Санстефанска България. Днес хората са щастливи от стандарта си и от обема на човешките права, които имат, а не от големината на армията или територията. Човешкото щастие вече се измерва с друго. Затова България трябва да гледа напред, защото въпреки всичко, нещата вървят напред. Просто в момента сме свидетели на постсоциалистическите последици – например ужасно ниските пенсии, с които хората трябва да живеят, коментира Стоянов.