СГРАДИТЕ НА ВАРНА: ЧЕРВЕНИЯТ ПЛОЩАД БИЛ ФУТБОЛНО ИГРИЩЕ

---

 

„Сградите на Bарна” е рубрика на вестник „Народно дело” в съавторство с изследователя Георги Кацарски, арх. Юлия Железова и арх. Живко Железов. След красивата история на площад „Независимост”, търговската улица „Преслав” и площад „Мусала” продължихме по бул. „Княз Борис I” - вечната главна улица на града. По нея стигнахме до двореца „Евксиноград”, а сега продължаваме по бул. „Мария-Луиза” - улицата на аристократите.

Срещу сградата на общината през 2010 г. влиза в експлоатация Сентрал парк като част от комплекса Комфорт бизнес център.

Сентрал парк представлява административна сграда и хотел, изграден на 8310 кв.м РЗП и 1200 кв.м ЗП. Проектирана е от „Проин” АД, инвестирана от „Каргоекспрес-Неделчев, Димитров” АД с изпълнител „Комфорт” ООД. Носител е на приза „Сграда на годината“ в раздел „Мултифункционални сгради“ за 2010 г 

След като пресече бул. „Сливница”, булевардът продължава под името „8-и приморски полк”. На пресечката с бул. „Цар Освободител” вляво е изградена многоетажната жк „Плиска” с ресторант „Плиска” в партера (арх. Д. Стоянов), а вдясно - Младежкият културно-просветен център „Орбита“ (арх. П. Павлов).

Срещу к-с „Орбита“ е площад „Съединение”, повече известен като Червения площад. В миналото на това място е имало квартално футболно игрище на СК „Атлант”. От края на 1933 г. тук се провежда петъчният пазар, чийто наследник днес е пазар „Чаталджа”. На същото място от 1938 г. се провежда Великденският панаир. През 1940 г. след сключената със СССР културна спогодба на площада е изградено лятно кино и започват да се прожектират съветски филми. От тук идва името му Червеният площад.

Казармите на 8-и полк били далеч извън града 

След пресечката с бул. ”Чаталджа” вляво се вижда част от сградите на бившия 8-и приморски пол.  Когато са строени, казармите се намират далече извън града и заемат голяма площ между булевард „8-и приморски полк”, бул. ”Чаталджа”, бул. ”Ген. Колев” и канала при ул. ”Царевец” . Основният камък на казармите е поставен лично от княз Батенберг на 17.ХІ.1895 г. Построени са от строителния предприемач Стефан Иванов от Свищов под надзора на военния инж. Тодор Бояджиев. Открити са с водосвет, направен от митрополит Симеон на 28.Х.1898 г. Стопанин на сградата става прочутият 8-и приморски полк.

Създаден е с височайши указ № 4 от 12.Х.1884 г. и се състои от три дружини - 12 пеша Раховска, 16 пеша Провадийска и 20 пеша Варненска. На 22.VІ.1893 г. княгиня Мария-Луиза става почетен член на полка и той започва да се нарича Осми приморски на Нейно Величество полк.

Полкът участва във всички войни, които води България. Участва в Сръбско-българската война. В Българо-турската война воюва при Селиолу, Енидже, Лозенград, Караагач, Чонгора и достига до Чаталджа. В Междусъюзническата война води най-значителни боеве при Каличанското поле и Злетовския район. През Първата световна война воюва при с. Баладжа, Добрич, с. Кубадин, Топрахисар, Узунлар, Амурча, Назарча, Дерикьой, Доробанци и Тулча. Воюва и в Македония.

След сключването на Ньойския договор (19.ХІІ.1920), изпълнявайки клаузите, от 1.V.1921 г. полкът е сведен до дружина под името Осма приморска пехотна дружина.

От 1920 до 1934 г. една от сградите се заема от Морското училище. От 1926 до 1931 г. в него учи поетът Никола Вапцаров. На сградата на централния портал е

поставена възпоменателна плоча.

 

 

 

 

 

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.