US експерт: Русия може да превърне американските самолетоносачи в гробници

15/02/2016, 16:23

Снимка: The National Inerest

Най-новият американски самолетоносач „Джералд Форд“, чието пускане на вода е предвидено през 2016 година, може да остарее още на момента, в който бъде предаден на флота, пише военният анализатор Хари Казианис в The National Interest, цитиран от Евроком.

Авторът обяснява, че "Джералд Форд" е основният кораб в едноименния проект, който трябва да замени в американския флот самолетоносачите от типа „Нимиц“. От Пентагона твърдят, че експлоатацията на новите кораби ще е с 4 милиарда по-евтина благодарение на по-малобройния екипаж, пише trud.bg.

Двата атомни реактора на 337-метровия кораб произвеждат 25 процента повече енергия,отколкото енергийните блокове на предшествениците. Енергийните резерви позволяват на самолетоносача по-бързо да презарежда катапултите и да дава възможност на самолетите да излитат.

"Джералд Форд" ще носи 75 самолета повече в сравнение с „Нимиц“ и се очаква да бъде на въоръжение в следващите 50 години. През 2014 започна строителството на втория кораб от проекта, през 2018 трябва да започне изработката на третия. Трите самолетоносача ще струват около 42 милиарда долара.

Но според Казианис новите технологии и многомилиардните инвестиции ще се окажат безсилни пред военните технологии на Русия.

"Тази велика държава, която Пентагонът смята за главно предизвикателство пред въоръжените сили на САЩ, разработва ракетни системи с голям радиус на действие, които мога да нанасят удари от няколко страни едновременно, пише анализаторът. Такова оръжие, в съчетание с възможностите за откриване на цели в океана, може да превърне самолетоносачи за милиарди долари в гробници", пише Казианис.

Той допълва, че след Втората световна война американската военноморска стратегия се базира на групи от самолетоносачи, които са в състояние да водят ефективни бойни действия далече от бреговете на САЩ. Вашингтон има 10 самолетоносача, 6-7 от тях са на постоянно дежурство, останалите се ремонтират, но също са на разположение.

Респективно руските военни технологии приоритетно са ориентирани към унищожаване на американските самолетоносачи. За целта е създаден ракетоносител Ту-22М3. Той разполага със свръхзвукови крилати ракети с голям обсег Х-22. Една такава ракета може да унищожи който и да е американски самолетоносач, доколкото Ту-22 носи три ракети с ядрен заряд.

Свръхзвуковите притовокорабни ракети П-800 "Оникс", въоръжени с комплекса Бастион", действат точно така, както описва Казианис.

При залпов огън те атакуват обектите от различни страни, като по-рано са си разпределили целите. При старта "Оникс" се издига на голяма височина и търси програмираните цели. Ракетата не се нуждае от точни указания – достатъчно е да ѝ бъде подаден обектът за унищожение.

Намирайки целта, ракетата изключва радара и се снижава на 5-10 метра над повърхността, развивайки скорост до 3000 км в час. В режим на радиомълчание откриването на ракетата е невъзможно. След като е поразена основната цел, останалине ракети автоматично се пренастройват към други цели.

„Оникс“ действа на принципа „един кораб – една ракета“, но в случая те са три, за да се гарантира успешен удар.

Самолетоносачите са основна цел и на други типове руски ракети, изстрелвани от сушата, от въздуха или от подводници. Разбирайки това, американците смятатха да защитят своите корлаби чрез системата Aegis, нещо като военноморски интернет.

Според замисъла на създателите на системата, вражеските ракети трябва да бъдат идентифицирани на голямо разстояние от целите и да бъдат унищожавани от най-близките кораби. Само че радарите на Aegis са слепи на малки височини, на които летят „Оникс“ и други руски ракети.

Друга слабост на системата показа през април 2014 година руският бомбардировач Су-24. Приближивайки към американския кораб „Доналд Кук“, който се намираше в Черно море, руският самолет успя да проникне в корабната система Aegis и да я овладее заедно с мрежата за управление. От всички прибори на кораба незасегнат остана само магнитният компас.