ВЛАДИСЛАВ ВИОЛИНОВ, АКТЬОР: МОЯТ ДОН ЖУАН НЕ Е ПРОСТО МЪЖ, КОЙТО СЪБЛАЗНЯВА

---

 

 

Интервю на Виолета Тодорова

Фото Симеон Лютаков

 

Роден е на 13 август 1981 г. в Русе. Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2005 г., специалност „Актьорство за драматичен театър“ в класа на проф. Крикор Азарян. Първият ми „сблъсък“ с Владислав Виолинов беше по повод реклама с негово участие, в която ме впечатли колко много пъти казва „мега“, без да се оплете.

Сега съм убедена, че славата го дебне зад ъгъла и много скоро така ще го сграбчи, че изобщо няма да усети как една сутрин ще се събуди с хиляди фенки, които ще въздишат по него. Все още не са го открили за киното или телевизията, но знам, че и това ще стане. 

Ролята, заради която ще се заговори усилено за него, е тази в „Дон Жуан, или любовта към геометрията“. Премиерата е тази вечер на сцена Филиал в Драматичния театър „Стоян Бъчваров“.

Пиесата

Доста се занимава с лепенето на етикети. И моят Дон Жуан се бори срещу това

Ролите

Към всяка съм подхождал с голяма любов, независимо колко е малка, защото на мен наистина това ми доставя удоволствие

- Как се чувстваш в кожата на Дон Жуан?

- Той е моят Дон Жуан, така че се чувствам много добре. Той е този Дон Жуан, когото намерихме с режисьора и колегите, продукт е на целия състав. Чувствам се много добре в него, защото по пиеса самият герой е много близък до мен като човек. И сравнително бързо и лесно го разбрах. Дали съм го постигнал - не знам, защото е още рано да се каже. Дай Боже след 5 – 10 представления да мога да кажа „Да, намерил съм го“.

- Режисьорът Георги Михалков казва, че е избрал теб, защото зрителите ще могат да те видят истински. Ти къде поставяш тази си роля?

- Обичам всичките си роли. Така се стече моят актьорски живот, че имах щастието да работя много и с много добри режисьори. И към всяка роля съм подхождал с голяма любов, независимо колко е малка, защото на мен наистина това ми доставя удоволствие. Проф. Коко Азарян, който за мен е велик, още в началото ни беше казал нещо мъдро. Беше нещо от сорта, че всяка година НАТФИЗ завършват 40 актьори, с куклените – 50 - 60, от които не повече от 10 са тотално некадърни. Останалите 40 - 50 са много добри. Сред тях има 10, които са изключително добри. Между тях има един-двама, които са почти гениални, и ние трябва да се стремим да сме от най-най-добрите, иначе защо да си губим времето. Посредствени актьори има достатъчно. И по-важното, което каза, е, че с тази професия трябва да се занимаваме не ако не можем да правим нищо друго, нито ако просто обичаме много да играем, а единствено и ако не можем да не се занимаваме. Срещата ми с Коко промени света ми изцяло и това е причината да подхождам към всяка роля с толкова любов. От тази гледна точка Дон Жуан не е по-важна роля от останалите ми. Но Жоро е прав – това е едно от първите много сериозни предизвикателства като големина на ролята. Ако ме е затруднила в нещо, е, че за първи път ми се налага толкова дълго, чисто физическо време, да се разполагам в ролята, да си разпределя енергията в нея, което не съм направил все още добре. 

- Дон Жуан е образ, който неведнъж е игран и на сцена, и в киното. Твоят герой с какво ще е по-различен?

- Не съм гледал всички останали Донжуановци, за да кажа дали ще е по-различен. Но самият подход на Макс Фриш към този герой е доста интересен, защото показва как се е превърнал в тази легенда, която е. Първоначално е нормално момче, занимаващо се с нещата, които са му интересни, а не с тези, които обществото иска да му наложи. Но обществото се притеснява от различните и се опитва да го претопи и да го направи нормален, срещу което той се бори и на много тежка цена остава себе си. Само че нали знаеш как много често хората лепят етикети на останалите. Когато се случи нещо, те не изхождат от ситуацията, от обстоятелствата и от това какво се случва, а от участниците. Тогава казват: „Ама той този е такъв, затова има такъв проблем.“ Тази пиеса доста се занимава с лепенето на етикети. И моят Дон Жуан се бори срещу това. Предполагам, че това е различното. А другото е, че съм аз – това е първият Дон Жуан, когото аз играя.

- Не се ли притесняваш, че сега и на теб ще ти лепнат етикет?

- Не, нямам такива притеснения. Знам ли... Честно казано, не съм се замислял. А щом не съм се замислял, значи нямам такива притеснения. Пиесата е доста по-дълбока и това ще се види, надявам се. По-дълбока е от това как един мъж съблазнява едни жени. Това не е нашият Дон Жуан. Той е нещо много по-различно и, надявам се, много по-дълбоко.

- Има ли роля или типаж, който все още не си изиграл, но много искаш да те видят като такъв?

- Искам всичко да изиграя, много ми се играе. Много искам да изиграя сляп човек. Също така негър. Искам и роля, в която да лежа, да ям и да пипам цици едновременно. Ама такава още не съм намерил.

- Имаш немалко роли. Остава ли време на Владислав Виолинов да се изяви?

- Нашата професия е доста особена. Цигуларят си има цигулка, художникът си има четките и платното, спортистът си има топката... А ние, актьорите, имаме своето тяло и своите емоции, спомени и житейски опит. И общо взето изхождаме от това. Във всяка моя роля има доза Владислав Виолинов. А всяка роля оставя по нещо в мен. Това засега не ми пречи на здравия разум, не води до някакви обърквания и разстройвания на личността. Не мисля, че Владислав Виолинов се е изгубил някъде в ролите си, или обратното. Много добри актьори има, които цял живот играят една и съща роля. Откриват, че са силни в нещо, и започват да го вкарват навсякъде. Откакто се занимавам с театър, се стремя да търся различното. Единственото, което може да те спаси, е да се хващаш за колегите и най-вече за режисьора. Да се провокирате едни други и най-вече да търсиш нови пътища. Аз няма да се загубя в ролите си със сигурност. Надявам се, че и те няма да се загубят в мен и да започнат да стават еднакви.

- Много актьори взимат за героите си черти от хора, които срещат дори и на улицата. При теб случвало ли се е?

- Много наблюдавам хората, дори съм изпадал в неловки ситуации, защото не са свикнали да ги гледаш, особено в очите. Има много подходи към ролята. Един от тях е да започнеш да си мислиш на какво животно ти прилича твоят герой. Ако успееш да намериш това, ще ти е по-лесно да откриеш какъв е. Понякога си представям кой голям актьор бих разпределил в тази роля. Този подход не работи много добре, защото много често разпределям един и същи актьор, който ми е любим. Понякога се хващам, че неволно започвам да имитирам походки. Обичам също така да стоя на някоя пейка и да си представям какво точно си говорят хората. Не мога да кажа, че го правя умишлено – сега ще седя и ще си намеря своя човек. Просто се случва.

- Искаш ли да опиташ във филм или сериал? Какъв жанр предпочиташ?

- Знам, че рано или късно ще започна да се снимам и знам, че ще се справя много добре. Такова усещане имам. Не бързам да правя каквито и да било стъпки в тази посока, защото при мен нещата се случват винаги когато и както трябва. Роден съм под щастлива звезда. А в какво? Почти няма значение. Толкова много искам да снимам, че в почти всичко бих участвал, стига да е качествено, а не някоя простотия. Харесвам кримисериалите. Дори бих се снимал в студентски филмчета. И в анимация искам да участвам.

 

 

 

 

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.