100-годишният фронтовак Таню Танев разкри пред България тайната си за дълъг живот! Всеки ден...

21/02/2016, 11:58

Снимка marica.bg

100-годишният Таню Танев от петнайсетина лета живее в дома за стари хора „Св. Василий Велики”. Тези дни фронтовакът ще получи специална награда от военния министър Николай Ненков. От кабинета му са предупредили в дома, че цял екип ще пристигне на 25 февруари, за да поздравят столетника. Дядо Таню вече се е подготвил за визитата. Отсега е поръчал курбан за 300 гости - ще зарадва хората от дома и персонала.За чешита разказва в репортаж и marica.bg

Изправен, със сако и риза и с очила. Така изглежда дядо Таню. С часове може да разказва различни истории от дългия си живот. Не обича да го питат каква диета пази. Ям всичко, нямам режим. Ракийка пия за дезинфекция. Пия, но не да се напивам. Ала повече обичам червеното вино.

Дълголетието се дължа на гена, целият ми джинс е такъв, обяснява той. И майка му, и нейният баща доживели преклонна възраст. Като него били в добро здраведо последно. За дядо Таню в дома разказват, че кафето е едно от големите му удоволствия. Пие го с мерак.

Казва, че му е ниско кръвното и му помага да се чувства по-добре. Обича мляко с боза. Но питието, което употребява най-редовно, е шведската горчивка.

Не е вярно, че за да живееш дълго, трябва да ти е лек животът, при мен е обратното, обяснява столетникът. Той е роден в садовското село Болярци. През 1939 година го взимат войник в Пловдив. През 1944 г. го пращат на фронта. Участва в боевете край Крива паланка. Маршрутът беше през Гюешево, Крива паланка, Куманово, стигнахме до Скопие, разказва фронтовакът.

Войната е лошо нещо - няма покрив, няма къща, само едно платнище, описва преживения кошмар дядо Таню. Споменът му е, че през цялото време валяло. Много труден живот и много смърт. Много жертви. Само един път между планините и цялата войска, струпана на него. Като мине самолет, маса жертви. Като удари снаряд, на празно не пада. Отляво, отдясно приятелите ми загиваха.

Най-грозната смърт е от минохвъргачка - направо на кайма ги правеше момчетата. Таню вади невероятен късмет и се прибира жив и здрав в Болярино през 1945 г. В селото тогава главна роля има Земеделската партия. Таню обаче е от Комунистическата. Може да бяхме малко, но давахме идеи и ги възприемаха, доволен е дядо Таню.

Той е сред първите организатори на ТКЗС-то в селото. Спомня си, че в началото нямало нито един трактор, вършачка, нито каквато и да е техника. В двора били струпани само дикани. С много трудности и неприятности работата потръгва.

Ако тогава властваха днешната алчност и мошеничество, нямаше нищо да направим. Но нашето ТКЗС преуспя и стана най-богатото в Пловдивско, защото имаше много земя и опитни стопани. Успехите обаче дойдоха благодарение на честността и патриотизма ни, разказва земеделецът.

Само на съзнание и доверие се работело. Избрали Таню за председател на ТКЗС-то, макар че се опъвал, понеже имало по-опитни от него. Ала хората гласували той да бъде начело, като комунист, с гордост си спомня той.

Заради това, че се проявил като добър стопанин и се грижел за цялото село, го избрали и за кмет. После станал инструктор на ТКЗС-тата в партията, а сетне го пратили за председател на селкопа в Белозем. То беше голямо село - 1000 къщи, над 5000 жители, хич не беше лесно, разказва ветеранът.

Десет години се занимавал с изкупуването на селскостопанската продукция в региона. Тогава имаше много домати, чушки, праскови, ябълки, по всички гари беше задръстено и не достигаха вагоните да се натовари селскостопанската продукция за износ, спомня си Танев.

Когато създал семейство и му се родил син, Таню решил, че е крайно време да се премести в Пловдив. Само че не го освободили от работа, нито му дали жителство. Той обаче решил, че ще устрои фамилията си в големия град. Постъпил в строителството.

Специализирал се в промишления монтаж. Обиколил всички национални обекти в цялата страна. Изкарал 12 години на най-тежката работа. Благодарение на нея успял да купи апартамент в кооперация за семейството си. Купил и автомобил на сина си. Вдигнал му голяма сватба.

Сега обаче всичко е минало. На 100-годишния дядо Таню големият му проблем е зрението. С едното око не вижда, другото е с 12 диоптъра. Въпреки това всеки ден чете три вестника с лупа. Интересува се от политика. Обаче най-много му тежи, че е изгубил близките хора. Синът му и съпругата починали.

Снахата, гъркиня, взела внука и се върнала в родината си. Внукът Александър вече е на 36 години. Идва с майка си да види дядо си в дома. Той ги чака и за големия юбилей идната седмица. Задължавам го, докато съм жив, да се ожени и да ме направи прадядо, казва с шеговит тон столетникът.