Милко Рачев остави след себе си уникалния маратон „Варна-Одеса”

07/03/2016, 09:00

Починалият преди дни на 85 години Милко Рачев постигна успехи като треньор в три спорта за Варна - плуване, водна топка и маратонско плуване.

Негови възпитаници държат и няколко световни рекорда в маратонското плуване – Добри Динев, на 100 км съчетано, Васил Колисниченко – на 24 часа съчетано, и Невяна Дойчинова – на 40 км съчетано. Тримата логично са влезли и в Книгата на Гинес.

Но спортното постижение, с което ще бъде запомнен Рачев, безспорно е организирания от него през 1964 година уникален плувен маратон Варна – Одеса. Тогава за седем денонощия 12 негови плувци преплуваха разстоянието от 502 км и влязоха в историята, пише „Народно дело Седмицата”.

51 години след провеждането му, плувният маратон „Варна-Одеса” и днес продължава да респектира и буди удивление. И досега това е най-дългият в света щафетен маратон в открити води без прекъсване.

12 смели варненци се хвърлят във водите на Черно море от централния мост в морската столица на 14 юли 1964 г. и плуват седем денонощия. Пристигат в Одеса на 23 юли преди обяд, след като са преплували 502 км. Всеки от плувците скача по четири пъти в денонощието. По време на щафетното преплуване всеки от участниците е изминал общо 42-45 км, а на ден е бил във водата 4 пъти по 30 мин. 9% от разстоянието е преодоляно с кроул, а 10% – с бруст.

По време на плуването посоката определя корабът „Никола Вапцаров”, на линия са също катер и гребна лодка. Историческото събитие става възможно след личното съгласие и одобрение на адмирал Иван Добрев-Странджата, и по молба на треньора Милко Рачев. Странджата осигурява на участниците плавателни съдове и всичко необходимо.

Bottom of Form

Идеята на популярния треньор Милко Рачев реализират плувците Петър Странчевски, Борислав Георгиев, Димитър Статев, Петър Панайотов, Харалампи Калчев, Божко Бонев, Благой Вълнаев, Милен Тодоров, д-р Христо Оджаков, д-р Николай Гавриков, Ардаш Бедросян и Иван Янков-Чиката.

Най-малкият участник в историческия маратон е 16-годишният Борислав Георгиев. 50 г. по-късно главният треньор на варненския клуб ПСК „Черно море“ върна лентата на спомените, за да припомни най-интересните мигове от надпреварата. „Да преплуваш море не е лесна работа. Особено през нощта – в средата на морето си и не виждаш бряг. Пред теб се разкрива бездна и няма как да не те хване страх, но никой не смееше да го признае. Дори и аз – най-малкият участник”, откровен е изтъкнатият треньор.

Спомня си, че е изживял невероятен стрес, когато се натъкнал на умрял делфин във водата: „Беше голямо напрежение, стрес. Плуваш и изведнъж тялото ти се докосва нещо във водата, нямаш представа какво е, усещането е много странно. Впоследствие разбрах, че е било умрял делфин”.

Най-затрогващите мигове Борислав Георгиев и останалите участници в маратона изживяли, когато ги посрещнали в Одеса – на местния плаж „Комсомолски”. Плажът бил препълнен. „Едва се виждаше брегът, а водата – гладка като огледало. Целият град ни чакаше. Хората ни поздравяваха от сърце”, разказва Георгиев. За да върнат жеста на развълнуваната публика, маратонците влизат в морето и разпъват огромен транспарант с надпис „Вечна дружба”. Георгиев вкарва още един трогателен щрих в разказа си, споделяйки колко щастливи са се чувствали, когато за първи път той и останалите плувци, попаднали в телевизия. Подвигът им бил запечатан от местния канал „Интервизия”, където ги интервюирали след събитието.

Боре Горгиев признава с усмивка как, докато тренирали за маратона при Милко Рачев, момчетата му скроили шегаджийски номер. „Треньорът ни казваше да преплуваме разстоянието от басейн „Приморски” до „Евксиноград”, но ние стигахме до Централния плаж и се връщахме обратно. В един момент г-н Рачев долови лъжата ни, вкара ни в една баржа, отидохме навътре в морето и оттам трябваше да плуваме до брега”, разкрива „измамата” Георгиев. Редица препятствия съпътстват маратонците по пътя към успеха, но бедите ни ги отказват от мисията. Край Каварна ги хваща щорм, но въпреки това те продължават да плуват. Една вечер ги натоварват на гранични румънски катери и ги изсипват на кораба-майка, без да им казват какво се случва. По-късно разбират, че е имало съмнение за мини в района и са искали да ги предпазят.

Ръководителите тогава в България „скачат” срещу това начинание, но той излиза от едната врата на ръководството и влиза в другата, като успява да ги убеди това нещо да се случи. „Веднага получих отпор. Ти, какво искаш?. Тези момчета да се издавят в морето ли? Това няма да стане!”, били първите думи на тогавашните ръководители. „Пет години водя истинска битка това нещо да се случи и светът да говори за Варна и България. Подобно нещо не е правено на планетата. Ще разкрия, че взаимствахме идеята от френски колоездачи. Те правят нощно каране с велосипед за рекорд. Ние веднага копирахме тази идея, но решихме да го направим с плуване. Получи се. До нос Калиакра ни застигна силен щорм. Изплашихме се до смърт. Имаше реална опасност за живота на състезателите и на нас в лодките. Твърдо обаче взехме решение да продължим. Не мога да опиша колко хора ни чакаха в Одеса. Буквално брегът беше почернял от хора, дошли да ни посрещнат”, спомня си приживе Милко Рачев през сълзи.

Негови възпитанити влизат и в книгата на рекордите Гинес. Добри Динева плува 100 км. за 36 ч., което е с два часа по-добро време от плуването на Филип Давен - 38 часа. По-късно Васил Колесниченко прави 24-часово плуване без прекъсване и влиза в Гинес. Милко Рачев твърди, че хора като Стефан Маринчев и Славко Станев, които тогава са били ръководители, отделят огромно внимание на плуването. Благодарение на тях се постигат и сериозните успехи от Евстати Попов, Добри Желязков, Крум Оджаков, Тодор Атанасов, Попстефанов и други.