Нищо не е можело да спаси Павел Чернев? В мрежите плъзнаха конспиративни версии

20/03/2016, 23:19

Блиц

Бившият депутат от "Атака" Павел Чернев се прости внезапно с живота в събота в ресторант в столичния квартал "Лозенец". На ексдепутата, който се намира в заведението със свои приятели, внезапно му става лошо и излиза навън да глътне въздух. След това изведнъж се свлича.Приятелите и хора от персонала тутакси звънят на 112, но е твърде късно - дошлите лекари само констатират смъртта на 46-годишния юрист. Според първоначални данни на лекарите тя е причинена от белодробна тромбоемболия, появиха се и коментари, че става дума за инфаркт.

Линейката е пристигнала на мястото на шестата минута, каза пред БТА директорът на Центъра за спешна медицинска помощ д-р Георги Гелев. По думите му подобно състояние е неспасяемо и изисква лекарска намеса до петата минута.

Павел Чернев сякаш е предчувствал смъртта си - в последните 14 години той живее в постоянен страх, че ще го покоси инфаркт или инсулт. По онова време той получил дискова херния и едно от лекарствата, които пил, се оказало рисково. "Предписаха ми гадни лекарства, особено едно от тях беше отвратително. След години с ужас разбрах, че са го спрели - избило сума ти хора", казва преди време пред медиите Чернев.

След смъртта на Чернев скръбни статуси заляха Фейсбук. Редом с тях се прокрадват и съмнения, че смъртта му може да не е напълно естествена. На стената на Чернев се появиха и намеци, че е починал не от естествена, а от насилствена смърт.

"Катедрата по криминалистика първо трябва да се произнесе за внезапната смърт. Не забравяйте, че често стават такива неща - същият е Ваньо Танов!", е написано на стената на Чернев. Други допълват, че трябва да бъдат извикани чужди медици, за да анализират храната, която Чернев е погълнал.

Поводът за тези съмнения може би е една драматична и патриотична акция в чужбина с участието на Павел Чернев, за която разказва пред „Стандарт” директорът на НИМ проф. Божидар Димитров.

Ето какво споделя той:
„Павел Чернев го познавам от дете, защото известно време бяхме съседи на ул. "Кръстьо Сарафов", където съм живял. Беше будно и любознателно момче и такъв си остана до края на живота си. Изпитвам известна вина към него, защото, когато беше депутат, от църквата в село Старо Нагоричане, Македония, изнесохме заедно костите на цар Михаил Шишман, който е погребан там през 1330 г., след като загива в битката със сърбите при Кюстендил. Той много искаше да се похвали с това, но не можех да допусна усложняване на отношенията с властите в Скопие. Забавното беше, че когато излизахме от църквата, двама македонски полицаи дойдоха при нас и ни попитаха къде отиваме. Решихме, че попът ни е предал, но те просто ни помолиха да ги откараме до Крива Паланка, че им е свършил бензинът. И така костите на цар Михаил Шишман, моя милост и Павката бяхме ескортирани почти до границата от македонската полиция.”