Актрисата Десислава Чутуркова за участието си в „На педя от земята“: Пътувах много и най-висок потенциал виждам в българите

13/04/2016, 15:46

Най-новият български филм „На педя от Земята“ вече препълва киносалоните в страната и във Варна. Той е особено актуален с темата за границите. Препраща зрителя към 50-те години на 20-ти век - началото на "Студената война".
Тогава, в Народна Република България, на една разпасана гранична застава, формално охраняваща запечатана нацистка уранова мина, пристига нов командир - лейтенант Кралев, със семейството си.

Синът му, Михаил, е само на 10, но бързо се адаптира към суровите военни условия, за разлика от майка си, Цурка, която мечтае за лукса на градския живот.
Лейтенант Кралев веднага въдворява желязна дисциплина в личния състав, но още на следващия ден в заставата започват да се случват потресаващи убийства.
Синьт му Михаил попада в ръцете на убиеца и детето полита в дълбока пропаст....
Дали корените на едно изсъхнало дърво ще спасят малкия герой или ще станат причина да проумее, че всеки се е вкопчил трагично в нещо свое, над пропастта на гротескното си битие без да разбира, че виси само на педя от земята.

Една от главните роли е на актрисата от Варна Десислава Чутуркова.
Десислава е родена във Варна. Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, след което специализира в Atlantic Acting School в Ню Йорк, където изучава актьорската професия през погледа на Дейвид Мамет.

През годините е играла в най-големите театри в София, както и във Варна и Габрово. През 2007 г. Десислава основава театрална трупа „Нагоре по стълбата”, а от 2010 г. е асистент в класа на проф. Румен Рачев в НАТФИЗ.
Десислава започва работата си в киното още като студентка. Участва в няколко късометражни филма и италиански сериал, както и с централни роли във филмите „Гераците” (2008) и „На педя от земята” (2016).

- Разкажете ни за вашата роля в новия български филм „На педя от земята”...

- Моята героиня е много колоритна личност. Казва се Цурка Кралева. Тя е съпруга на лейтенанта, който е командир по бойната част. Заедно с него и сина им пристигат в една гранична застава, но на нея и се струва, че са на „края на географията”. Новото им местожителство никак не я радва, тъй като тя обича градския и дори луксозен живот. Мечтае да отиде на запад и да носи костюм Коко Шанел, но уви, остава неразбрана, както от мъжа си, така и от неговото обкръжение. Изключително емоционална, дори леко истерична жена, с особено мнение за себе си и другите. Това, което ми беше много интересно в героинята, е как тя успява да се справи с живота си в казарма. Цурка има богат вътрешен живот, който определено и помага да се спаси от мизерията около себе си. Явно безкрайно обича мъжа си, за да е готова да го следва накрай света.

- Какво е вашето тълкувание на заглавието на филма?

- Мисля, че всеки зрител ще има свое усещане за това какво му носи филма, защото той е богат като жанр. Има много черен хумор, трилър, екшън. Стои много плътно и всеки герой има добре защитена гледна точка. Според моето тълкувание „На педя от земята” е филм за страха от неизвестното. Понякога си мислим, че под нас има пропаст и не се осмеляваме да скочим, а всъщност сме само на крачка от успеха. Като че ли в главата ни се загнездва много повече мисълта за евентуално съществуващата бездна и това ни кара да не помръднем от мястото си.

- Близка ли ви е темата?

- Вълнуват ме много теми. Специално темата за страха е вечна и има много форми на проявление. Наличието на страх сериозно ни отдалечава от възможността да обичаме истински и пълнокръвно да следваме пътя си. Много хора се пускат по инерцията от страх да не се провалят и не разбират, че така спират да се развиват, спират потециала, който е заложен в тях. Ако той бъде изместен от вярата в себе си и от любовта към това, което правиш, светът със сигурност ще се промени. Всъщност ние винаги чакаме някой друг да промени нещо, а в действителност е нужно самите ние да се променим. Може би думата не е да се променим, по-скоро да осъзнаем, че всичко е в наши ръце.

- Как избрахте да участвате в тази продукция?

- С режисьора Максим Генчев сме работили и друг път. Запознахме се на снимачната площадка преди десетина години, където си партнирахме като актьори. След това ме покани на кастинг за филма „Гераците”, на който е режисьор и мисля, че там се зароди желанието ни да работим заедно. Много се радвам, че получих покана за тази продукция и за доверието на Максим. В „Гераците” ролята ми беше силно драматична, а в „На педя от земята” е ярко гротескна. За мен е огромно щастие да влизам в кожата на различни персонажи.

- В днешната ситуация на война по целия свят, как се чувства един актьор да участва в подобна тематика?

- „На педя от земята” се оказа много актуален. Времето, в което се развива действието на филма е петдесетте години на 20ти век – Студената война. И когато се върнеш назад към миналото и след това погледнеш в настоящето, разбираш, че нищо не се е променило. Има само външни промени – техника, цивилизация, молове…А същността на човека като че ли си остава същата. Повечето хора искат да са богати и да имат власт. Нали за това са войните, всъщност? Това не само не се е променило, ами дори се е засилило. Абсолютна липса на духовни ценности. Истинско падение е да унищожаваш, да заграбваш, за да имаш ти. Аз мисля, че верния път е в обратна посока. Ако всеки от нас се грижи повече за щастието на другия, вместо за своето щастие, всичко ще си дойде на мястото. Но затова трябва много смелост и сила да отстоиш, защото дълго време ти ще даваш на другите, а те ще искат за себе си.

- Страхувате ли се понякога за бъдещето на страната ни?

- Не, не се страхувам за бъдещето на България. Дълбоко вярвам, че я чака голям разцвет. Нашата страна толкова е изстрадала, но винаги е оцелявала. А ако се върнем назад, ще видим, че именно тя стои в основата и на просветата, и на духовността. Много ми става тъжно някой като каже, че нещо ни е сбъркано в гена. И ние, както всеки народ, си имаме и положителните и отрицателните черти. А където има най-бяло, има и най-черно. Аз съм пътувала доста по света и мога да кажа, че в българите съм видяла най-високия потенциал. Друг е въпросът, че обстоятелствата отключват в нас отрицателните страни. Но смятам, че това са едни режисирани обстоятелства и е много важно да не потъваме в образа, който ни налагат и да не го изричаме като свое верую.

- Защо избрахте актьорската професия?

- Истината е, че спорта ме насочи към актьорската професия. От четири годишна започнах да тренирам художествена гимнастика като винаги повече ме е ангажирала художествената част, отколкото гимнастическата. Когато станах на седемнадесет, започна да ми става тясно само в спорта. Имах нужда да се изразявам по различни начини, не само с танц и без думи. Тогава започнах да ходя редовно на театър и се записах в театрална трупа. Спорта ми е дал толкова много. Научи ме на търпение, на перфекционизъм, на умения да владея тялото си, а всичко това много ми помага в актьорската професия. Това, което истински ме кара да горя в нея е, че отправяш въпроси и послания към зрителите по емоционален път – вълнуваш, разсмиваш и въобще помагаш на хората да се откъснат от своята реалност и бит. Да се разпознават, да съпреживяват, да се търсят и да се намират.

- Препоръчвате ли тази съдба на други млади хора, които сега избират професията?

- Според мен, както тази, така и всяка друга професия, не бива да се препоръчва. Всеки сам трябва да стигне до своето призвание. Ако тръгнеш към нея само защото е нещо по-различно, разчупено, можеш много да сбъркаш. По-скоро насочвам усилията си да говоря с тези, които току що са я избрали. Тъй като съм асистент в НАТФИЗ и имам възможност да общувам със студенти, отделям доста време в разговори относно професията и личните вълнения на всеки един. Повечето от тях са малко неподготвени в това, че ги чака ежедневен труд. Отстрани изглежда, че това е една леко фриволна професия, но това не е така. Това е професия без работно време. Дори и след репетиция учиш текст, мислиш за образа, трябва да поддържаш добра форма, търсиш нови пиеси и какво ли още не. Не е лесно, но това пък е изпитание, благодарение на което разбираш дали истински искаш и обичаш.

- Какво е хобито Ви?
- За мен актьорската професия е и работа, и хоби. Не остава много време за странични занимания. Определено обичам да прекарвам време с приятели, обичам разходки сред природата, да танцувам. Като варненка, съм много свързана с плажа и морето. В него намирам голяма философия за живота. След време бих инициирала или участвала в акция за защита на животните. Това е друга моя страст. Но за сега успявам да се грижа за котката ми Паула, която обожавам.

- А най-голямата мечта?

- Мечтите са свързани с потребностите на същността ми. Изцяло се осланям на интуицията си, която ми сочи пътя. Не бих казала, че имам една голяма мечта. Имам усещането, че след всяко сбъдване на една от тях, естествено се отваря пространство за следваща. Това е като да се катериш по стълба. С всяко следващо стъпало нагоре виждаш нещо различно, което няма как да предположиш, докато не се качиш. Затова и театралната трупа, на която съм основател и ръководител се казва „Нагоре по стълбата”. Но като цяло имам няколко генерални мечти: да правя това, което обичам, да бъда близо до хората, които обичам и всички ние да дадем малка частица от себе си, за да превърнем света в едно прекрасно място.

Вижте трейлъра на филма...