Точно преди 22 години трагедия промени "Формула 1" завинаги

01/05/2016, 12:54

Датата 1 май завинаги ще остане като кинжала, пробол сърцата на милиони фенове на автомобилния спорт. На този ден, преди 22 години, този свят напусна един човек, който остана символ на този спорт и едва ли ще се намери някой, който да го измести от небосклона, пише offnews.bg.

На 1 май 1994 година смъртта отне един мечтател. Само за миг изтръгна душата му от бразилското му тяло за ужас на хилядите по трибуните и милионите пред екраните. Но, парадоксално, сякаш тази смърт беше онова малко, от което имаше нужда Аертон, за да се превърне от велик в безсмъртен.

Уикендът, част от който беше и въпросният ден, е най-черният в историята на автомобилните спортове. В събота, по време на квалификацията за Гран при на Сан Марино във Формула 1, се случва немислимото. Австриецът Роланд Раценбергер, състезаващ се за Симтек, изпуска контрола над болида си и се разбива с над 300 км/ч в предпазната ограда. Ударът е прекалено тежък, за да остави шанс на 33-годишния ветеран, който издъхва на място.

Сена приключи кариерата и живота си с три титли, 41 победи и 80 подиума. Все още държи няколко рекорда, които трудно ще бъдат подобрени. Но това са сухите факти. Със сигурност има и ще има пилоти, които ще побеждават повече и по-дълго. Аертон обаче носеше нещо особено в себе си, което сякаш хипнотизираше феновете, а понякога и конкурентите му.

Сена имаше уникалната способност да се откроява във всяка среда, сред всякакви хора. Беше агресивен, но някак аристократично и синьокръвно благороден. Очите му издаваха невероятен вътрешен мир, който странно беше оцелял в урагана на емоционалната кръв, която течеше в жилите му. Беше концентриран и изглеждаше привидно кротък извън болида, но на пистата той беше последния човек, който останалите искаха да виждат.

Какво ли щеше да кажеш за днешния свят на Формула 1 Аертон. Винаги съм мислил, че той би бил перфектният анализатор. Човек, който нямаше да спести никому нищо, но и щеше да отдаде нужното уважение на всеки, който покаже качество и класа. Не си го представям като шеф на отбор или нещо подобно. Вероятно щеше да му коства твърде много да гледа отстрани, знаейки, че не може да седне той в болида и да покаже как трябва да се правят нещата.

Аертон Сена заслужи признанието на велик пилот не със смъртта си, а с житейския си път, не трябва да имате съмнение. Да, трагичната гибел сложи онзи особен ореол на мъченик над осанката на бразилеца и понякога си мисля, че също като алпинистите, ако питате Аертон как си представя края на неговия живот, той би отвърнал:

"В болид... Да, мисля, че искам да съм с каската, ръкавиците...да летя с 300 и да усещам невероятната мощ на двигателя зад гърба ми. Това съм аз. Не искам краят да е в някое болнично легло, на някое чуждо място, сред непознати хора...".