Гергьовден е!

06/05/2016, 07:57

Илюстрация: Уикипедия

На този ден във всички епархии на Българската православна църква се прославя името на Св. Великомъченик Георги Победоносец. Гергьовден, наричан още Гергьо̀вден, Гѐргевден, Гю̀рговден, Гѐрги, Джу̀рджевдан е почитан и сред християни и мюсюлмани. Празникът поставя началото на летния обреден календар, който приключва с Димитровден. Св. Георги е тачен като покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата. На този ден традиционно се коли агне и се прави празничен курбан.

Денят 6-ти май е и Празник на Българската армия. Започва да се чества още със създаването й. На 1 януари 1880 г. с Указ № 1 княз Александър I учредява първото българско отличие - ордена "За храброст". Той е предназначен само за отличили се по време на война българи, проявили мъжество, героизъм и подвизи на бойното поле. С указ от 9 януари същата година се постановява честването на празника.

На този ден Българската православна църква отслужва традиционнен водосвет на бойните знамена, флаговете и знамената-светини на Българската армия пред паметника на Незнайния воин в София. Там ще бъдат осветени знамената-светини – знамето на Стиляна Параскевова, знамената на 23-ти пехотен Шипченски полк, 15-ти Ломски полк, 13-ти пехотен Рилски полк, 24-ти пехотен Черноморски полк, 30-ти пехотен Шейновски полк, на Илинденско-Преображенското въстание и щандарта на Първи конен полк, както и бойните знамена на Националната гвардейска част, Военната академия "Г. С. Раковски", военните формирования 22 320 - Божурище, 28 860 - Горна Малина, 42 600 - Мусачево, и 44 510 - София.

На този ден празник имат редица градове в страната, сред които Пещера, Каварна, Русе, Поморие. Храмов празник празнуват десетки църкви и манастири, сред които Зографският манастир на Света Гора – Атон, Букоровският манастир, Гложенският манастир, Кремиковският манастир, както и най-старият архитектурен паметник в столицата – ротондата "Св. Георги" – от края на 3-ти и началото на 4-ти век.

Имен ден празнуват всички с имена: Галя, Ганка, Ганчо, Генчо, Гео, Георги, Георгина, Гергана, Гергина, Гинка, Гиньо, Гиргин,Гиргина, Гоце, Гюро, Гюрга, Гюргелена, Йорго, Порица.

ОБИЧАИ И ПОВЕРИЯ ЗА ГЕРГЬОВДЕН:

На този празник се извършват редица обредни практики и ритуали, целящи осигуряването на здраве за хората и плодородие на нивите и животните.

Росата и водата
В нощта срещу празника, преди да пропеят петлите, хората отиват на някоя ливада или поляна, където се търкалят в утринната роса, защото народното вярване твърди, че по това време на годината всичко е „повито с блага роса“. Някъде само ходят боси по росата или си мият лицето и ръцете с нея, другаде и пият роса. Къпането в росата се прави от хората, за да са здрави и да не ги боли кръст през годината. Къпят се в роса и безплодни жени с вярата, че така ще станат плодовити. Друг свързан с росата обреден момент е събирането и носенето ѝ вкъщи. Вярва се, че събраната по Гергьовден роса има особена целебна сила.

Освен „къпането“ в роса се практикува и обредното къпане в реки и извори. Както при росата, така и при измиването с вода съществува обичаят да се носи в къщи вода (на някои места тя се носи в пълно мълчание – т. нар. мълчана вода), с която се замесват обредни хлябове. Някъде (Разградско, Пловдивско) се вярва, че на този ден водата е толкова лековита и даваща сила, че дори мечките се къпят за първи път в годината на този ден.

Повсеместно е вярването, че дъждът на Гергьовден (както и този на Спасовден) е особено плодоносен – „всяка капка носи жълтица“.

Зеленината и обредите за плодородие
След къпането в росата, на връщане към домовете си хората берат свежи зелени клонки (здравец, бук, коприва, люляк и др.), с които се окичват вратите и праговете на домовете, оборите и кошарите, слагат се на завивките на децата и на хомотите на добитъка, правят се венци и се слагат на главите на домашните животни. Ергените кичат със зеленина дворните врати на любимите си, а момите вият китки и венци и ги слагат в косите си.

Повсеместно е разпространен обичаят на Гергьовден да се правят люлки. Те се връзват на високо разлистено дърво и момците люлеят момите, като това е съпроводено с песни и диалози, имащи скрита брачно-сексуална насоченост. Освен люлеенето, почти из цялата българска етнична територия, на разлистени дървета се окачат кантари, на които хората се теглят, вярвайки, че това е един от начините да бъдат здрави и жизнени през годината.

Вярва се още, че както на Еньовден, така и рано сутринта на Гергьовден билките имат особена целебна сила и затова се берат и билки. Вярва се още, че този ден е особено подходящ за магии за обиране на плодородието от чуждите имоти и затова в нощта срещу празника магьосниците (мамници и баячки) правят своите магии за „превземане“ на чуждото плодородие – „мамят“ плодовете на нивите и млякото и плодовитостта на живата стока. За да се предпазят от това, на някои места в България гледат да убият змия в деня преди Гергьовден и на самия ден пръскат мляко през устата ѝ. Смята се също, че този ден е един от най-подходящите дни в годината за т. нар. сваляне и издояване на месечината от магьосниците, които уж я превръщат в крава и я издояват, придобивайки власт над млякото.

На този ден стопаните вземат първото червено яйце, боядисано на Велики четвъртък, обикалят с него нивата и го заравят в средата ѝ, като вярват, че по този магически начин ще стимулират раждаемостта ѝ. Това се прави и при оборите и кошарите. Другаде пазят слама от трапезата на Бъдни вечер и я разхвърлят из имота или я палят на високи места из землището на селището, за да не пада гръм и да не вали градушка. На съдовете, в които доят овцете, се слага здравец, босилек и други зелени билки или се забождат раззеленени клони в средата на имота.

Повсеместно разпространен из цялата българска етнична територия е обичаят на Гергьовден да се коли агне. На този ден всяка къща, независимо дали притежава или не овце. Преди да се заколи, то също се окичва с венец или цветя, захранва се със свежа зеленина, трици и сол (на някои места и с обреден хляб) и се запойва с вода; някъде го прекадяват с тамян или свещеникът му чете молитва.
Обикновено агнето се пече цяло, като след изпичането се носи в църква, за да се освети, или ако се пече на общоселската трапеза, свещеникът или стопанинът го прекадяват на място.

Празничната трапеза
Тя обикновено е общоселска. Прави се извън селището някъде на зеленина – обикновено при оброчище, параклис или манастир (ако има такъв в близост). След като се освети, на нея се носят опечените агнета, обредните хлябове, прясно издоеното мляко и подсиреното от него сирене, квасено мляко и други подобни. На този ден за първи път през годината се яде пресен чесън, който задължително присъства на трапезата.

Край празничната трапеза отново се изпълняват обредни практики, свързани както с плодородието, така и с брачна насоченост. На празничната трапеза (както и през целия ден на празника) цари веселие и се играят т. нар. „гергьовденски хора̀“. Играят се обикновено на песни с религиозно-митичен характер и такива, свързани с мотивите за Св. Георги – обикалящ полето, побеждаващ ламята и отключващ изворите и влагата. Веселието е задължително по време на целия празник.