Чудо на Гергьовден – ето как пловдивският Моцарт намери портмоне и го върна на красивата Мартина

07/05/2016, 09:10

Чудо на Гергьовден. Един именик показа, че доброто в хората все още е живо. Уличният музикант Георги Димитров, по-познат като пловдивският Моцарт, зарадва едно момиче, връщайки загубеното й портмоне. А освен това, както самият той казва, си направи най-хубавия подарък, дарявайки щастие на някого.

Историята започва в следобед на Гергьовден. 22-годишната Мартина обикаляла из магазините по Главната в Пловдив. Изведнъж започнал силен дъжд и тя потърсила укритие. Когато извадила своето яке от раницата си, тя забелязала, че портмонето й го няма. В него били личните й документи – лична карта и книжка, както и сумата от 54 лева. Мартина първо проверила в последния магазин, който била посетила. Там обаче портмоне нямало. С нейна приятелка, също именичка, започнали да го търсят по Главната. След като така и не го открили, Мартина се обадила в полицията.

Оттам я насочили към Четвърто районно. Заедно с полицай отново търсили портмонето, питали и хора от съседните магазини. Никой обаче не го бил виждал и тя се разтревожила, че е откраднато. Трябвало в понеделник да ходи, за да смени документите си – точно в деня на абсолвентския си бал.

Портмонето всъщност паднало в района на един от магазините. Открил го не кой да е, а уличният музикант Георги Димитров, по-познат като пловдивския Моцарт. По това време той свирел на Главната за радост на пловдивчани и гости на града. Когато дъждът започнал, тръгнал да търси къде да се скрие. Така видял портмонето. Георги опитал да открие момичето във Facebook, но не успял. Така се свърза с нас, за да я потърсим на адреса в личната й карта.

Така се озовахме в жилищен район „Тракия”. Съседи обаче ни казаха, че Мартина вече не живее на този адрес. За радост, точно пред блока й се намираха няколко момчета. Едно от тях – Иво, я познавал от времето, в което живеела там. Свърза се със свой познат, който да се обади на нея. И така, от човек на човек, Моцарт успя да се свърже с Мартина. Съобщи й добрата новина, попита я за новия й адрес и потеглихме натам.

Няколко минути по-късно вече бяхме в Кършияка. Георги дойде и изненада Мартина, връщайки й загубеното й портмоне.

Самата тя заяви, че е в шок. Не може да повярва, че има хора като Георги. Не е очаквала някой да й върне портмонето. Поласкана е, че той е отделил толкова време на имения си ден, за да я открие.

Самият Георги (или Моцарт) не вижда нищо необичайно в това. Казва, че не спазва традициите да празнува празника си на маса и с приятели. Живее за мига и тази година мигът му е предложил шанс да направи едно добро дело. И след като цял ден никой не му направил подарък, му се отдала възможността сам да си направи такъв и то най-големият – като донесе щастие на някого другиго, а така и на себе си.