Антропософските картини въздействат върху душата

11/04/2011, 18:54

Етерни образи лекуват от стената

Изложба на швейцареца Фредерик Щьокли се откри преди ден в Галерия 10. Самият автор не присъства на събитието, но изпрати творбите си, за да ги представят негови ученици във Варна. Странното е, че той самият е на 74 години и с паркинсон, а произведенията му са толкова изящни и съкровено поднесени, че подтикват към душевно повдигане. Позитивното им въздействие е установено дори при психичноболни хора. Изработката им се прилага като арттерапия при нуждаещи се. Казват, че тайната им е в запечатването на етерни образи и лъчения. Освен това е доказано, че колкото повече човек умее да съзерцава и да се възхищава на красивото в природата и изкуството, толкова по-здрав и щастлив ще е в този и бъдещите си животи...

През следващия месец експозицията ще бъде пренесена за представяне и в галерия „Архангел Михаил“, за да остане по-дълго пред погледа на ценителите. Изложбата е по-различна от традиционните, обясняват очевидци. Но с какво?

Галерия с някои от "вълшебните" картини разгледайте в края на статията

Валдорфската традиция....

Авторът е известен с това, че 25 години е работил в системата на Валдорфските училища, където педагозите развиват първо чувствата, а после интелекта на подрастващите и така ги превръщат в истински пълноценни личности.

Валдорфската педагогика е широко разпространена по света. Тя стартира през далечната 1919 г. по замисъл на австрийския учен и философ д-р Рудолф Щайнер (http://www.petel.bg/article.php?aid=1541). Методологията й е част от антропософската система, дадена от същия австриец на света. Той успява да обясни духовно и практически битието в над 300 тома устно изнесени лекции, които били записани от негови сподвижници. Основно място, където е говорил пред аудитория от теософи, философи и по-късно пред антропософското общество, е Гьотеанумът в Дорнах, Швейцария. Базата функционира и до днес, но в новия си вид, тъй като първата сграда е била опожарена от врагове на идеята още по времето на основателя.

Що е Антропософия?

Единствената в света „Духовна наука“, поднесена с аргументи и факти до наши дни е изнесената от Щайнер „Антропософия“ (от гр. „Антропос“ – човек и „София“ – мъдрост). Тя обхваща с тълкувания, методи, принципи и всемирни закони всички области на живота – от възпитанието, през храненето, земеделието, медицината и т.н. Познанието за тях Щайнер е постигнал по свръхсетивен начин чрез лично извървения си път на посвещение по христиано-розенкройцерски метод. Твърди се, че до днес той е единственият човек, постигнал това, тъй като, за да вижда в акашовите записи или вселенската памет, е изчистил до съвършенство личния си характер и е израснал в добродетелност и жертвоготовност.

От край време мнозина твърдят, че могат да виждат в акаша, дори провеждат семинари с тази цел – естествено срещу заплащане. Истината е, че те не могат да постигнат успех, ако не преминат през поредица от стъпки на личностно израстване и морално усъвършенстване, след което да принесат себе си в жертва, подобно на Христос. Това не означава, че непременно трябва да се отрекат от земния си живот, а по-скоро че трябва да се откажат от низшата си природа – нещо почти непостижимо за съвременното човечество....

След като антропософията присъства във всички направления на живота, и чрез нея може да се открият причините за всяко събитие и да се предвидят последиците след всяко действие, особено силно се оказва проявлението й в изкуството. Защо е всичко това?

Силата на рисунките идва чрез Архангел Михаил

Според свидетелствата на Рудолф Щайнер и неговите свръхсетивни опитности в надфизическите светове, става ясно, че цялата космическа мъдрост в тази наука идва от самия Архангел Михаил – съществото от ангелските йерархии, което се възприема като лицето на Бога. Той е този, който води битка със злото, за да предпази хората от него, но и те трябва да поемат своята отговорност, за да му съдействат. В противен случай ставаме свидетели на масови човешки жертви, при които голямо количество души отпътуват за отвъдното, за да отдадат силите си в удържане на Звяра. Това би могло да бъде предотвратено, ако все повече от живите хора пробудят своето съзнание, за да противодействат на злото на земята и го впрегнат на работа за добро. Михаил е този, който през миналите векове е събирал душите на починалите в своята Слънчева школа. Там той им е проповядвал цялата мъдрост на Сътворението. Именно нея сваля Щайнер на земята, като единствения християнски посветен в точния момент. При него е отишъл и Боян Боев – един от учениците на българския духовен водач Петър Дънов, известен като Беинса Дуно. Щайнер го посъветвал да се върне в родината си, защото според него „Мировият учител е в България“. Казват, че когато Дънов починал, в стаята му намерили писания на Щайнер. Приживе обаче двамата не се били виждали. Техни последователи са чували, че общуването им ставало по духовен път и двете личности постоянно са били във връзка, за да прокарват импулси в човешкия род. Щайнер говори за Бодхисатвата – един от Христовите служители, който щял да действа през 20-ти век на земята. По описанието му мнозина днес са стигнали до извода, че Бодхисатвата е работил чрез самия Петър Дънов.

И Щайнер и Дънов, разбира се са обявени за врагове на официалната църква, защото говорят за прераждане, за причините, следствията от действията ни и свободата на човешкия Дух. Те разкриват ключове на живота, съхранявани в тайните мистични школи, съществували през вековете. Същите мистерии е разкрил и Христос, за което е бил осъден от тогавашните свещенослужители. Днес дори някои последователи на Дънов и Щайнер не желаят да признаят преливането и синтеза на посланията им. Въпреки това мнозина четат и изучават беседи и лекции от двамата и прилагайки ги, постигат глобален напредък, насочен към общочовешкото еволюционно развитие.

Образите светят без външна светлина....

Да се върнем на изкуството. Може би след обясненията за произхода на антропософската живопис и графика, може да ни стане по-ясно защо картините, изработени от антропософски автори влияят на наблюдателя по-различно от останалите. Естествено, и изработката им се извършва чрез уникална система от преживявания и действия.

Варненски художници, които са учили при въпросния Щьокли, разказват, че той първо ги е подтиквал да преживяват формата, преди да я изобразят. След това очертаването й ставало по доста нетрадиционен начин. Използвали се пръстите, лек допир и естествената белота на платното или листа. Можело да се борави с пастели, въглен или бои, но доста разредени. Образите се раждали по естествен начин, а не били предварително замислени. Те излизали от душата, а не от външния свят. Така в изложбата виждаме ангели и други свръхсетивни същества, а изображенията светят без да са осветени отвън. Оказва се, че картините, изработени по антропософски, въздействат върху подсъзнанието, съзнанието и душата на този, който ги наблюдава....

Ето какво казва един от учениците на Щьокли - варненският психолог и художник Манол Смуков:

Традиционното изкуство акцентира върху крайния резултат, тук се набляга на преживяването

Призванието на изкуството е да обединява, да свързва, да извисява душите с вечния, изконен стремеж на човека към красивото и съвършеното. За това според мен не можем да кажем за даден художник, особено за Фредерик Щьокли, че е представител на този или онзи конктретен стил. Наистина светът познава единици изтъкнати майстори, представители на антропософската арттерапия. Със своето оригинално творчество и богата душевност той с пълно право може да се нареди в челните редици на тези автори (макар, че със своята скромност не би се съгласил с това сравнение). Но какво означава все пак антропософски живопис терапевт (както предпочитат някои да ги наричат) .

В началото на миналия век в Германия доктор Рудолф Щайнер основава антропософското общество. В своята многопластовост, дълбочина на концепциите и практическото приложение в редица области на живота, антропософията постепенно става онова, което на Запад е познато под името " Духовна наука" . Тя има своето приложение в медицината с няколкостотин антропософски ориентирани клиники, в образованието - стотици училища, около 400 социалнотерапевтични центрове и ферми за биодинамично земеделие, абсолютно екологично по своята същност. С мъдростта на истински духовен посветен през погледа на ясновидец, използващ своите способности предимно за научни цели, Рудолф Щайнер вижда скритите свръхсетивни причини и духовни сили, стоящи зад външните явления в живота и заобикалящата ни природа. Той вижда трептенията на светлината в различните й измерения и по неописуем начин коментира, обяснява и уточнява теорията на Гьоте за цветовете, като я допълва със своите изследвания и я пречупва през призмата на духовнонаучната парадигма. За пръв път се запознах с Фредерик Щьокли през 2004 г. Той беше поканен от приятели в България да изнесе практичен артсеминар. Това, което се случи тогава промени завинаги моята представа за същността на живописта и въобще за приложното изкуство. Някои от нещата бяха много близки, някак си познати, макар и да бях на 100 % сигурен, че ги чувам за първи път. След време осъзнах, че един от механизмите на интуитивното познание е именно това - бяха ми близки, защото бяха искрени и истински. Разбрах едно: Аз никога повече нямаше да рисувам по стария начин. И да исках вече не можех. Методът ми беше близък, защото представяше един специфичен път, един определен светоглед. Път в изкуството и път към себе си. Работейки по този начин човек е невъзможно да не започне да се вглежда в себе си. Тази непрекъсната игра и взаимодействие на светлината, мрака и цвета в листа пред нас събужда нещо аналогично и вътре в нас. Когато се стараем да изразим този свят навън от нас, ние го преживяваме вътрешно и в един момент разбираме, че състоянието, настроението, енергията са вече други, сменили са се. Без да иска човек усеща какво е мракът за него, какво е светлината, започва да ги чувства като психологически процеси извършвани на полето на душата му, а не само на листа пред себе си. Вътрешния процес се превръща във външно изображение, проектирано като с магическо огледало отвътре навън и отвън навътре, защото и външният образ оказва влияние на вътрешния процес. Светлината тук може да се възприеме като откритост, радост, знание и мъдрост. Мракът може да се усети като основа, като ограничение, страх, като незнайното. Характерно за метода е постоянното вглеждане в себе си, в своите мисли, чувства, усещания и преживявания като цяло в момента на работа. Тази интроспективна вътрешна нагласа е различното от традиционното изкуство, което акцентира предимно върху крайния резултат - какво съм сътворил отвън. Това пътуване през различните душевни усещания прави метода дълбоко терапевтичен и духовен по своя характер. Като повечето методи в изкуството, тук също се набляга на отделните етапи, но сега те имат една друга вътрешна насоченост и обикновено се отличават с конкретни състояния. Един от крайъгълните камъни е концентрацията да оставиш цвета, светлината, мрака и формата да се разгърнат от само себе си, а не чрез предварителна представа. Каква беше изненадата ми когато преди 4 години в България стартира 3 годишно семинарно обучение по антропософска лечебна педагогика и социална терапия. Бях наистина щастлив и благодарен на съдбата, когато разбрах, че Фредерик Щьокли ще бъде един от нашите преподаватели.

Рубрика на Виолета Гурнакова