Дебелец е едно от 393-те села в България само с един жител, показва справка на БТА в Националния регистър на населените места. Любопитно е, че по време на преброяването през 2011 г. там не е имало дори и един жител. До него се стига по разклонение от Цонево в посока към кариера „Сини вир“ в Североизточна Стара планина. Разстоянието е около 80 километра. До Цонево може да се пътува през Провадия и Долни чифлик. Дебелец е от най- красивите села в областта. Старото му име е Кара Ахмед махале. Преименувано е на 7 декември 1934 г. с решение на правителството на Кимон Георгиев. На метри от новите вили и старите къщи са водите на язовир „Цонево“. През зимата в него живеят само пазачите на сградите, но през лятото то се населва от собствениците на вилите и много въдичари. Печатът на селото се държи от кмета на Цонево.
През 1966 г. на река Луда Камчия в Североизточна Стара планина започва строителството на седмия по обем в страната язовир „Цонево“. С правителствено решение се изселват жителите на селата Дебелец, Голямо Делчово и част от Аспарухово. Държавата им плаща домовете и им осигурява пари за построяването на нови къщи в селата край Варна. Повечето от хората тъгували за родните си места, но и мнозина се радвали, че им се удава възможност да се приближат към Варна, където имало всякаква работа. Строителните материали по него време били дефицитни, жителите на Дебелец пазарели с предимство от складовете, без да чакат по силата на държавно решение. При завиряването на язовира къщите в Дебелец, които оставали в чашата, били съборени, но тия, които се намирали на стръмния склон, останали. Част от жителите на Дебелец си построили нови къщи в Цонево, за да са близо до родните си места. Минавали годините. Директори на варненски предприятия и на девненски заводи оценили, че изоставено и много красиво село край кристално чистия язовир е отлично място за почивни бази. Всяко лято започнали да се строят бунгала и дървени бараки. Бившата сграда на джамията станала кръчмичка с името „Орехчето“. Има я и днес. Въпреки тесния път се прекарвали строителни материали, греди, дъски. През лятото в изоставеното село на смяна почивали до двеста работници и специалисти. Рибата била в изобилие. Макар че е изселено през 1966 г., селото е заличено от регистрите седем години по-късно. Изненадващо е възстановено отново като село с президентски указ през октомври 2007 г.
Справка на БТА в Националния регистър на населените места, който се поддържа от Националния статистически институт, алармира, че селата без нито един жител са с две повече към 31 декември 2011 г. При преброяването без нито един жител бяха 181 села. Единайсет месеца по-късно техният брой е 183.
Любопитен е фактът, че пет села, в които по време на преброяването не е отчетен нито един жител, към края на миналата година вече имат постоянно население. Четири от тях са в област Велико Търново - Велювци (1 жител), Дединци (3 жители), Карандили (1 жител) и Махалници (1 жител), както и село Дебелец в област Варна (1 жител).
Общо 60 български села имат само по един постоянен жител. Това означава, че общото им население има превес само с 6 души над обитателите на Рилския манастир (38 жители) и Клисурския манастир (16 жители), тъй като те са манастири със статут на самостоятелно селище. По двама жители имат 58 села, по трима - 55, по четирима души живеят в 52 села, по петима - в 47, по шестима - в 32, седем и осем обитатели живеят в по 31 села, а в 27 живеят по 9 души.
Село Лозен (област София-град) си остава най-голямото българско село, въпреки че населението му също е намаляло. Жителите му наброяват 6281. Лозен е по-голямо от 142 български града (от общо 257). В това число влизат и обявените за градове след преброяването Игнатиево (област Варна) и Крън (област Стара Загора). Второ по население остава Айдемир (област Силистра) с 6026 жители, което изпреварва 140 града. С население от 4969 жители Бистрица (област София-град) е третото по население село в страната и изпреварва 122 града.
Двуцифрен брой население в края на 2011 г. имат общо 1262 населени места. В края на миналата година в графата на трицифрениците има 2667 населени места спрямо 2692, регистрирани при преброяването единадесет месеца по-рано. Сред тях попадат и четири български града - Мелник (216 жители), Маджарово (644 жители), Плиска (898 жители) и Китен (950 жители). Селата с повече от 4000 жители са едва 10.
Асеновград със своите 50 590 жители си остава най-големият по население необластен град в страната. Той е по-голям от девет областни града.
Зловеща смърт застигна 39-годишна жена от Сандански в Нидерландия
Дата: 07/05, 20:16
Милица Гладнишка: От трън, та на глог! Май, пак ще се виждаме на площада!
Дата: 07/05, 20:15
Доцова: Кабинетът на Делян Пеевски в Народното събрание става читалня
Дата: 07/05, 20:06
ЕС въвежда 2 нови изисквания за всички коли от 1 юли
Дата: 07/05, 20:04