Зловеща мистерия: "Името на розата" оживя в Ботевградско! Прокълнат манастир сее смърт

06/06/2016, 11:52

Прокълнат манастир сее смърт в ботевградскорто село Липница. Светата обител носи името "Св. Мария", но в района е по-известна като Нанковския манастир, пише новини.бг.

Хората от околността не смеят да припарят там, а къщите около него вече са обезлюдени. Всички собственици са починали по мистериозен начин при нелепи инциденти. От години той тъне в разруха - без покрив, само с няколко останали зида и избледнели стенописи. Намира се в една от махалите на селото, добре скрит навътре в Балкна. Това което се знае за него е само легендата, която изправя косите на ботевградчани.

Говори се, че проклятието тегне още от времето, когато селото било под турско робство. "Един турчин отишъл да вземе камъни от манастира, за да си построи къща. Семейството му било в Турция и той искал да ги издърпа у нас. Натоварил материала в количката и тръгнал към близкото село Трудовец, където щял да строи. По пътя обаче го спряло едно заптие и му съобщило, че цялото му семейство е изгоряло и няма нужда от тези камъни вече. В този момент турчинът много се разгневил, захвърлил количката и проклел манастира", пише столичен всекидневник.

Оттогава манастирът тъне в разруха и прокълнава всеки, който се е докоснал до него. В една от къщите над него живеели трима братя. Веднъж единият леко подпийнал излязъл да се поразходи, но по пътя се спънал и паднал в малък гьол. Задавил се от водата и починал. Не след дълго брат му се запалил и изгорял. Третият син се качил на дърво, за да събира шума, но без да иска си отрязъл крака преди да слезе. Преди 16 години местен жител решил всяка година да правят курбан на мястото и лека-полека да възстанови манастира. Събирали се хора от селото и всеки пренасял в жертва по една овца. „Даже викахме поп да пее. Въпреки това все умираше по някой от околността.

Една година дори се изви страшна буря, но ние не се отказахме. Въпреки, че не можахме да стигнем до манастира, се събрахме на друго място и направихме курбана. Нещастията обаче следваха едно след друго“, спомня си 70-годишният Динко Пешев. Той е чувал за манастира от своята майка. Разказва, че е построен някъде през 12-и или 14-и век. Използван е специален камък. "Исках да го реставрирам, но всички, които бяха с мен, умряха. Аз осакатях. За 10 години ни ликвидира всичките", споделя той.