Днес църквата отбелязва Възнесение Господне - Спасовден! Според поверието в никакъв случай не...

09/06/2016, 07:49

Православната църква отбелязва Възнесение Господне. Празникът е наричан още Спасовден. Възнесение е един от дванадесетте големи празника и се празнува винаги 40 дни след Великден, в четвъртък. През тези 40 дни Христос останал на земята и проповядвал учението си, подготвял учениците си за апостолската дейност, която им предстои, за разпространението на вярата в трудности и неволи по всичките посоки на света.

На 40-ия ден ги събрал при себе си и пред очите на много свои последователи се въздигнал от Елеонската планина към небето. В народните представи празникът се преплита с образа на предхристиянското божество Спас, който спасил земята и хората от огнените светкавици и гръмотевици на Бог Перун с житен клас в ръка.

Вярва се, че от Велики четвъртък до този ден душите са били на свобода, бродели са по земята ни, кацали са по цветята и дърветата. Вече им е време да се прибират, вратата към отвъдното, леко открехната, е на път да се затвори и границата отново да е ясна и непреодолима. С орехови клони се мамят душите, за да се приберат отново. На някои места до този ден не се ядат череши, чак като си отидат гостите, това вече е възможно. В съботата след празника се отбелязва голямата пролетна Черешова задушница.

Вярва се също, че 40 дни след Великден, или на последния Велики четвъртък, всеки страдащ от тежка болест има шанса да оздравее. В срядата преди Спасовден за нашите земи се стягат русалки, прекрачват невидимата граница на отвъдния свят и идват на земята ни, за да посеят роса над нивите, посятото да поникне и да даде плод.

Народът ни вярва, че в тези дни нивите сияят и празнуват бракосъчетанието си и магията на оплождането. Те са отворени за дивното русалско плодородие и гълтат семето, посято от тях. Но преди да заросят над нивите, русалките се готвят за празник. И като суетни красавици, каквито те всъщност са, се гиздят с прекрасни невидими дрехи, слагат цвете в дългите си коси. Цветето е росен, расте по ливадите, но и на други места може да се намери. Високо е около метър, листата му са като на върба, цветът му е червен и се вижда отдалече.

В нощта срещу Спасовден русалките идват и обират цветовете на росена, разцъфтели тъкмо в този ден за тях. В тази нощ те са весели и щастливи, празнуват, затова и сърцата им са милостиви. И ако видят болен и нещастен човек да спи под росена, могат да се смилят над него и да променят съдбата му, да излекуват болестта. Те лекуват от „русалска", „самодивска" болест, но и от много други, за които никой не знае лек. Казват, че на сутринта невидима ръка е откъснала росена, стъблото при цвета е пречупено и празно.

Вярва се, че жените не бива да пипат зелено (трева) и да работят, защото през лятото ще бие градушка. Не се перат и простират дрехи. Ако се прострат дрехи за сушене - ще настъпи суша.

Не се работи във всички четвъртъци от Великден до Спасовден, за да не удря град. Още от предхристиянско време четвъртъкът бил посветен на славянския бог на гръмотевиците Перун и това подсказва предхристиянската символика и произход на празника. Вярва се, че Спасовският дъжд е благодатен също като Гергьовския. Всяка капка носи жълтица.

Обредният хляб на този ден е шарена пита. Шарките не са задължително установени, зависят от умението на ваятелката. Различават се от другите хлябове по това, че не са от тестени пръчици, а се правят с цев, вретено, вилица и пр. Приличат на шарките на богородичните пити при кръщене и раждане. Месят се няколко вида хляб - боговица, параклис, кръсташ. Боговицата се носи от болния на росен, другите се чупят, когато се завърне.

Източник: "Фокус"