Честваме 179 години от рождението на Апостола на свободата Васил Левски

18/07/2016, 01:06

В понеделник, 18 юли, се навършват 179 години от рождението на Апостола на свободата Васил Левски.

Той е роден в подбалканското градче Карлово. В много бедно семейство, в което твърде млад на Васил Иванов Кунчев му се налага да стане глава на дома след смъртта на баща му.

Много млад прекрачва прага на манастира и става Дякон Игнатий. Но твърде

бързо манастирът става тесен за него.

Както пише писателят Иван Вазов за него: “Това расо черно, що нося отгоре, не ме помирява с тия небеса и когато в храма дигна си гласа, химн да пея Богу, да получа раят, мисля, че той слуша тия що ридаят! И не с това расо и не с таз брада мога да отнема нечия беда. Рече и отсече!”.

И Васил напуска манастира. Стига в Белград, където Раковски подготвя млади мъже в Първата българска легия. Там той се откроява от всички с изключителните си физически и интелектуални умения. Прескача най-успешно тренировъчната яма, всички са възхитени от лъвския му скок и започват да го наричат Левски.

Васил Иванов Кунчев, Васил Левски, Апостолът на свободата, става един от идеолозите на българската национална революция.

Велико негово дело е създаването на Вътрешната революционна организация.

Легендата и историческата истина разказват как той преминава през всяко българско селище, увлича най-добрите българи след себе си и почти във всяко кътче създава революционен комитет. Защото е убеден, че “Нашето дело зависи от нашите собствени усилия”.

Турците го търсят непрекъснато, но той постоянно успява да се измъкне, като се преоблича и се превъплъщава в различни образи. Ботев пише за невероятната му издръжливост и весел характер – “Навън зима, камък се пука от студ, а той, Левски, пее”.

Апостолът на Българската свобода е предаден през зимата на 1872 г. Заловен е в Къкринското ханче до Ловеч и е съден в София. Дори турските съдии са изненадани и възхитени от него.

Обесен “там близо край град София” на 19 февруари 1873 г. Васил Левски е вечният критерий на поколения българи от Освобождението до днес, но

някак си винаги неговите завети остават все така несбъднатата българска мечта.

Парадокс и до днес остава фактът, че за българите по-големият празник е обесването, а не рождението на Левски. Давани са различни обяснения за това. Дали е чувството за вина, че никой навремето не е направил опит да го спаси в пътя му към София, дали защото почитаме повече Възкресението, отколкото Рождество, защото след смъртта си Левски възкръсна в народната памет.

“Нашата работа зависи от нашите собствени усилия”, “Народната работа стои над всичко”,

“Играем с живота на 7 милиона българи – трябва зряло да се постъпва”,

“Времето е в нас и ние сме във времето”, “Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си”. Това са само част от написаните мисли, превъплътени в действия, на Апостола на Българската свобода Васил Левски.

Цитати на Васил Левски (1837 - 1873)

Ако спечеля, печеля за цял народ — ако загубя, губя само себе си.
Без революция сме загубени во веки веков.
Близо е времето вече - българинът не ще бъде роб, а свободен.
Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност.
Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.
Всички зависят от вишегласието.
Всичките неразбории, зависти, укори, които произлизат, повечето от глупостта, са причина за разделянето на един народ.
Да бъдем равни с другите европейски народи, зависи от нашите собствени задружни сили.
Дела трябват, а не думи.
Интригата спира хода на народната работа.

БГНЕС, misliicitati.blogspot.bg