Проф. Емил Ботев: Не може трус със сила 6,2 от Италия да преразпредели напрежение до България

03/09/2016, 13:38

Земята у нас е спокойна след земетресението в Перник през 2012 г. С проф. Емил Ботев, ръководител на на отдела по сеизмология към Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН, разговаря Ярослава Прохазкова от 24chasa.bg.

- Проф. Ботев, тези дни, макар и слабо, се разлюля на няколко места в България, възможна ли е връзка с италианското земетресие от 24 август, което взе 247 жертви?

- Съществува възможност за връзка между две съседни сеизмични зони, но тя обикновено се разтяга далече във времето. Необходими са няколко години, дори десетилетия, за да се преразпредели напрежението, което се е създало от разместването на земните пластове в активизираната вече сеизмична зона, и то да стигне до съседната. Даваме пример с печално известната Централна Италия. През 2009 г. стана земетресение с почти същия магнитуд 6,3 на 40 км южно от сегашната активизация. Това беше в Акуила - голям град, в който нито една модерна сграда не беше повредена. Няколко хиляди исторически сгради там обаче бяха разрушени и загинаха 308 човека. Получи се разместване в дълбочина на земните пластове, допълнително преразпределение на напрежението на север. Седем години по-късно това напрежение заедно със стационарните напрежения, които съществуват там заради натиска на Адриатическата плоча към Апенините, доведе до земетресението отпреди 2 седмици. Става дума за разстояние между двете земетресения от около 40 километра, а искате да търсим връзка за разстояние от около 900 км И то, преминавайки през много други сеизмични зони и тектонски геоложки единици, каквато е Адриатическата микроплоча - част от Средиземноморската окрайнина на Африканската плоча. Тя пък се е мушнала под Евроазиатската и разделя Адриатическото крайбрежие на Балканите. На Балканите също има доста силни сеизмични зони в Черна гора, Албания. Сега има сериозна активизация в Македония и Албания. Вярно, че максималният магнитуд е около 4.

- Но Централна Италия се разлюля с магнитуд 6,2.

- За да стигнем до България, трябва да минем през няколко държави и няколко тектонски единици, при които напрежението се предава за много десетилетия. Освен това земетресение с магнитуд 6,2, каквото беше италианското, не се счита за най-силно в световен мащаб. С хиляди пъти и дори десетки хиляди пъти по-голяма енергия се случват земетресения в други сеизмични пояси. Според сеизмологичната класификация с магнитуд 6 принадлежат към категорията на силните земетресения. С магнитуд 7 започват много силните, а с 8 са катастрофалните. Фукушимското земетресение през март 2011 г. беше с магнитуд 9-9,1. Според класификацията така се наричат разрушителните земетресения. Разликата в енергията между две съседни категории е 30 пъти. По такъв начин енергията на японското е 27 000 пъти по-голяма от сегашното италианско Същото се отнася и за Чилийското през 2010 г. По такъв начин се разбира, че италианското земетресение далеч не е от най-силните. Дори на територията на нашата страна са ставали далече по-силни - с магнитуд близо 8, през 1904 г. Не може да искаме едно земетресение с немного голям магнитуд и повърхностно по дълбочина да преразпредели някакви напрежения на големи разстояния. Това е невъзможно. У нас даже през последните дни не говорим за земетресения на наша територия, а за усетени от съседни области. През последните няколко години след активизацията в Перник през 2012 г. със сила 5,6 у нас сеизмичната обстановка е относително спокойна.

- И все пак каква е сеизмичната активност у нас сега?

- Като че ли последните няколко летни месеца ни бяха дадени наистина за почивка. Най-силното земетресение беше с магнитуд 3,6 в Крупнишкото огнище, което е наследник на много силното земетресение от 1904 г. Половината от земетресенията у нас са свързани с Крупнишкото огнище. Това е едно от опасните места, затова предизвиква такова обществено внимание във връзка и с коментираните от десетилетия възможности за прекарване на магистрала до Гърция. Тя трябва да бъде сеизмично обезопасена и това я оскъпява значително. Ако трябва да сме искрени, за последния месец на територията на нашата страна има десетина микроземетресения с магнитуд, по-малък от 3 и едно, малко по-силно. В Гърция, Македония и Албания има няколко земетресения с магнитуд, по-голям от 4, и десетки други с по-голям от 3. Съседките са по-активни, но те по правило са така в южно направление, защото там са контактите между големите тектонски единици. На запад това е Адриатическата плоча, която контактува с Балканидната част. Анадолската плоча пък избутва Егейската микроплоча. С тези движения се формират далече по-сериозни напрежения в земните недра на юг от нас. Движенията, които се мерят на повърхността, са от порядъка на 15 мм годишно в Северна Гърция до 35 мм в Южна Гърция. На територията на нашата страна движенията са средно 2-3 мм в Югозападна България, а по другите места до 1-2 мм. Натрупването на напрежения, които ще доведат до разтоварване чрез земетресение, у нас става много по-бавно. Като резултат имаме значително по-слаба сеизмична активност.

- Какъв е процентът на успешните прогнози?

- Само около 1 процент. За десетина години се случва може би една успешна прогноза. В Акуила през 2009 г. имаше предварителна прогноза от един италиански колега, който беше обявил, че в скоро време очаква да се случи нещо. Съдеше за това по 2 признака - биомагнитни аномалии и радон. В световен мащаб обаче се приема, че за да се приеме една прогноза за достоверна, трябва да се свика консилиум и да има решение на Световната сеизмологична комисия. Официални прогнози не се приемат без решение на международни консорциуми. Тогава в Акуила общината взема решение да не признае прогнозирането. Сеизмолозите в Акуила също приемат, че това е недостоверна прогноза, отказват се от нея и принуждават колегата да я оттегли от интернет пространството. Земетресението пък взе, че се случи. Това е една от малкото успешни прогнози и е единственият случай в историята на сеизмологията, в която сеизмолозите са съдени, че не са възприели успешна прогноза. Всъщност известно е, че в нашата страна има хора, които прогнозират, въпреки че не им е работа, по различни методи, най-вече биологични - кой как се чувства и какво вижда. Категорична успешна прогноза в това отношение не е имало.

- Може ли скоро да се повтори пернишкото земетресение?

- Перник е огнище, което се развива изключително бавно и не е известно както на повърхността да има тектонски признаци за сериозни минали въздействия, така и статистически данни в аналите на Стара България. Както дадох примера с Италия, са необходими години, понякога десетки, за да може да има голямо разместване на пластовете. Но нека не се заблуждаваме, разместването на пластовете при пернишкото земетресение не беше голямо. Това, че се усети силно разлюляване в София, е друг въпрос. Сеизмичната вълна от това земетресение беше от твърде специфичен тип.

- На кой етаж живеете, проф. Ботев?

- На 12-ия. Пернишкото земетресение беше изключително сериозно резонирано вследствие на неговите специфични вълнови характеристики. Нашият блок се клатушкаше бавно като при вранчанското земетресение от 1977 г. По повод това земетресение бяха въведени нови изисквания за сеизмична безопасност на строителството и след 1987 г. живеем в къщи, блокове и кооперации, построени с железобетонни елементи съгласно тези изисквания. В София сградите са обезопасени за магнитуд над 6,5, дори 7, за какъвто няма исторически сведения да се е случвал.

Проф. Емил Ботев е роден през 1954 година. Завършил е физика в СУ “Св. Климент Охридски” през 1978 г. Специализирал е в Москва. Има над 210 публикации у нас и в чужбина с повече от 340 цитирания. Участник в много международни и национални научни проекти, свързани със сеизмичната опасност на територията на нашата страна и прилежащите земи.